— Норийн, давам ти само една възможност да ми кажеш къде са, а после те мятам през рамо и те изнасям оттук. Ако не ми кажеш къде са, ще те накарам да ми покажеш.
Норийн се изкикоти като девойче.
— Приятно ми е да видя, че най-накрая осъзна, какво си имал през цялото време. Те са в „Паризиен“. Само стискам палци да не си закъснял. Резервацията им беше за седем.
Тичешком, Доуг погледна часовника си. Проклятие! Беше осем и половина, а му трябваха поне двайсет минути, за да стигне дотам. Докато караше, внимаваше да не сгази някого и се молеше обслужването да е калпаво или поне много бавно.
Двайсет минути и двайсет долара глоба по-късно той си сложи вратовръзка и се напъха в тясното сако, предоставено му на входа на ресторанта. Салонният управител го заведе до малката маса с ленена покривка в сепарето, където Кевин Мидълтън седеше сам.
— Къде е Джо-Бет?
— Здрасти, Ролинс. Предполагам, че не бива да се изненадвам от появяването ти.
— Къде е Джо-Бет?
— Присъстваш на всяка една наша среща. Като сянка си при всеки наш разговор. Защо да не си тук и тази вечер?
— Ти си пиян, Мидълтън. Къде е Джо-Бет?
— Мисля, че е в тоалетната. Помолих я да се ожени за мен и тя започна да плаче. Каза, че трябва да отиде до тоалетната.
— Но какво ти отговори? Съгласи ли се?
— Не знам. Не можах да разбера какво каза, защото хълцаше от плач.
Окуражен от объркването на Мидълтън, Доуг се запъти право към дамската тоалетна. След като почука, той отвори вратата и влезе.
Джо-Бет седеше на модерния диван в предверието и плачеше, заровила лице в носната си кърпичка. Когато го видя, заплака още по-силно.
— Джо-Бет? Мила!
— Ка-ка-какво правиш тук? — изхлипа тя. — Не искам да говоря с теб.
— Успокой се, миличко. — Той взе голям куп хартиени салфетки от позлатената стойка на рафта и седна до нея. — Защо не ми кажеш какво се е случило?
Лицето й се сбърчи и по бузата й потече чернилка, когато отново заплака.
— К-к-Кевин ми предложи брак. — Тя заплака още по-силно на глас, сякаш сърцето й беше разбито. — Трябваше да е най-щастливият ден в живота ми. Уаааа…
Той я прегърна през рамо и я привлече към гърдите си.
— Тихо, миличко. Няма нищо.
— Не, не е така.
Тя хлипа, докато предницата на ризата му не се намокри. Без да знае какво друго да направи, той я залюля като бебе.
— Всичко е наред, Джо-Бет.
— Исках да се влюбя в него. Направих всичко възможно.
— Знам, миличко. Знам.
Хлипането поспря. Тя изхълца, а той й подаде още няколко салфетки, като взе използваните и ги напъха в джоба на сакото си.
— Само че аз обичам теб. — Тя го погледна и по страните й отново започнаха да се стичат сълзи, а с тях и последните остатъци от грима. — Не мога да го променя.
— Знам, Джо-Бет. Аз също.
Той използва палеца си, за да избърше вадичките от лицето й. После се наведе и я целуна.
— Предпочитам да съм с теб, отколкото да се омъжа за някого другиго — прошепна тя.
Дори със следи от сълзи и без грим, за Доуг тя беше най-хубавата жена на света. Искаше да има деца от нея и да остареят заедно. Би й купил карта за фитнес, за да може да му помага за уредите, когато остарее и започне да крета.
— Аз обаче искам да се омъжиш — прошепна той.
Джо-Бет седна изправена и подсмъркна. Изглеждаше объркана.
— Така ли?
— Да.
Той извади кадифената кутийка и я постави в ръцете й, като се усмихна, когато видя как я отвори с треперещи ръце и ахна от учудване и удоволствие, когато видя съдържанието й.
— Стига да се омъжиш за мен.
33
Мат Рансъм извади черното си тефтерче, онова, коженото, което помнеше много добри времена — с кодирана система за оценяване, толкова хитра, че никой не можеше да я разгадае. Другите мъже бяха преминали на миниатюрни органайзери, когато навлязоха новите технологии, но Мат обичаше да вижда възможностите, изписани черно на бяло.
Беше предупредил Оливия честно. Не искаше да си разкрива душата, да подлага на оценка мотивите си, нито да се опитва да анализира семейната история. Просто искаше да си бъде старият Мат, което означаваше да излиза и да се забавлява с жени, които не търсеха нещо повече от онова, което можеше да им даде.
Той прелисти страниците с позлатени ръбчета и се усмихна при спомените, които изникнаха. Ето ги близначките Барет, които държаха навсякъде да са заедно, дори и с него. И Синди Кълпепър, която щеше да стане монахиня, ако не й беше помогнал да открие страстта, преди да се изповяда.
В това тефтерче бяха записани телефоните на всички жени, които познаваше и докато повечето от тях събуждаха у него само приятни спомени, имаше и такива, които никога не бяха излизали от живота му.