— Никога не съм искала да пренебрегвам теб или Сандра. Не и нарочно.
— Мамо, не трябва…
Тя откъсна очи от камъка, за да се обърне към него… и накрая, към миналото им.
— Да, трябва. Когато Адам почина, бях толкова сразена от празнотата, която изпитвах, че не можех за потърся помощ. Не можех да се накарам да направя това, което много добре знаех, че трябваше.
Гласът й секна и Мат мълчаливо я изчака да продължи.
— Когато ти и Сандра намерихте сили, които аз не успях да намеря, бях толкова засрамена от себе си. Знаех, че ви боли и имате нужда от мен, но продължавах да пропадам в пропастта, останала след Адам.
Той хвана ръката на майка си и я стисна — много добре познаваше празнотата, за която говореше тя.
— Сандра се оправи — каза майка му. — Има си Дан, момчетата и ресторанта. Но се тревожа за теб. През цялото време се опитваш да заобиколиш тази пропаст, когато всъщност си готов да я запълниш.
Мат се усмихна на картината, която си представи.
— Според теб трябва да я запълня с някакви си емоции?
Днешният разговор с майка му щеше да запълни поне най-долния слой. Оливия вероятно щеше да изсипе вътре тонове само ако й позволеше.
Тогава той се остави Оливия да заеме мислите му. Помисли си за чувството й за морална правота, за желанието й да помага на другите и за решимостта й да се бори за това, в което вярва. Четеше в него като в отворена книга и въпреки това го обичаше. Макар да нямаше представа какво си мислеше Оливия, че ще получи в замяна, тя изглеждаше напълно убедена, че си струва да го има.
Ами ако имаше право?
В езерото патиците промениха строя си и водачът отново застана отпред. Когато стигнаха до камъка на Адам, те зацапаха към брега и изтръскаха перата си под залязващите лъчи на слънцето. Бризът разроши перушината им, плъзна се по повърхността на водата и разклати клоните на близкия бряст. От това място имаше и добри спомени, както и чувство за покой и уют. Вече с ново усещане за целеустременост, Мат хвана ръката на майка си и й помогна да стане от пейката.
— Сандра ми каза, че имаш среща сутринта, а аз се връщам в Атланта. Имам да довърша някои неща.
Агентът на Мат, Брад Ханфорд, бутна настрани недовършения омлет и се облегна на стола.
— Да видим дали съм те разбрал правилно. Искаш да кажа на „Синтекс Комюникейшънс“ — най-голямата верига радия на планетата, — че си готов да обмислиш предложението им за съвместно предаване с Оливия, но настояваш първо да сключат договор с нея, преди да се обвържеш.
— Е, знам, че изглежда малко… необичайно, но си имам причини.
— Да, мисля, че се наричат страх и малодушие. Жената вече призна, че те обича, Мат. Трябва само малко да се смириш. Мъжете го правят непрекъснато. Не е чак толкова страшно.
— Но тъкмо това му е хубавото, Брад. Няма да ми се наложи. В „Синтекс“ им текат лигите по нас. Идеята е тяхна, нека те да я ухажват. Оливия получава национален ефир… и мен. Всички печелят. Ще работим заедно и всичко останало ще се нареди.
Брад поклати глава.
— Ти си един жалък кучи син. Искаш ли да продължа преговорите с Ти Ел Кей?
Мат повдигна рамене.
— Няма лошо да имам резервен вариант, но офертата им не може да се мери с тази на „Синтекс“.
Ханфорд взе чека и погледна за последно Мат.
— Изглеждаш ми твърде самоуверен. Ами ако доктор Мур не се заинтересува? Преди три седмици тя обяви пред целия свят, че те обича, след което ти се отдаде на серийно излизане с жени.
Мат се размърда притеснено. Наистина беше прецакал тотално общуването помежду им, но ако имаше на какво да разчита, то това беше амбицията на Оливия.
Колкото й да намираше противна идеята за дистанционното излъчване, тя се съгласи да участва заради кариерата си. Може да й се искаше да му откъсне главата, но Оливия, която познаваше, нямаше как да отхвърли предложението на живота си.
— Може и да не съм специалист по връзките, Брад, но познавам Оливия. Откакто я познавам, се стреми точно към това. Няма начин да отхвърли това предложение.
34
— Да работя с Мат Рансъм? По-скоро бих си прерязала вените! — Лицата около конферентната маса, които я наблюдаваха внимателно, изглеждаха шокирани и явно не можеха да повярват на очите си, което, както подозираше Оливия, отговаряше на нейното състояние в момента.
Без да знае какво да направи след това, Оливия се изправи и събра нещата си. Агентът й, Карън Крандал, се изправи по-бавно, показвайки неохотата си с всяко мудно движение.