„… Имал две царици. Едната била прекрасна, но от нисък произход и царят я обичал. Другата не била красива, но кръвта й била благородна и обичала царя. И имал царят двама сина. Синът на прекрасната царица бил красив, но зъл и коварен. Синът на грозната царица бил безобразен, но мъдър и добър. И имал царят дъщеря с изумителна красота, която той пазел като зеницата на окото си.
Царят омъжил дъщеря си за командуващия кралската конница, но принцесата не била щастлива. Свекървата я обиждала. Научил за това царят. А трябва да се каже, че той можел да бъде много добър човек и когато бил такъв, от него нямало по-добър на света. Но, ако се разсърдел, то на земята по-зъл от него също нямало.
Царят разбрал, че с дъщеря му се отнасят лошо. И се разсърдил. Видял следи от камшик върху бялото й тяло и тогава заповядал да изгорят жива мъчителката на принцесата. Така и било направено.
Командуващият царската конница бил най-близък приятел на красивия, но зъл принц. Подтикван от мъст, той склонил принца към заговор срещу баща си. Принцът завзел трона, убил баща си и го зазидал в крепостната стена. Новият цар се опитал да си разчисти сметките и с по-малкия си брат. Но той бил, както вече беше казано, много умен. Почувствувал лошото и избягал от страната.
Новият цар не бил щастлив. Страхувал се от отмъщението на по-малкия си брат, страхувал се от народа, който бил недоволен от убийството на стария цар. И тогава той намерил непристъпна скала, извисяваща се сред долина, покрита с непроходими джунгли, и построил върху скалата града Сигирия, новата столица, където никой не би могъл да се добере: така хитро била устроена, че двама-трима войници могли да я отбраняват срещу цяла армия.
Осемнадесет години царят живял на скалата, като управлявал оттам остров Шри Ланка. Той водел разгулен живот и прекарвал времето си в пирове и забави, за да заглуши гласа на съвестта и страха.
И ето веднъж патрулите известили, че откъм морето се приближава голяма армия. Тогава царят събрал отрядите си и им заповядал да слязат в долината, за да срещнат врага в полето.
Начело на настъпващата армия бил по-малкият брат. Започнала битка. Бойното щастие се наклонило на страната на по-малкия брат. Виждайки неизбежното поражение, царят се обърнал, за да се скрие в непристъпната крепост, но в последния момент го обхванал срам и решил да умре като цар, а не като изгнаник. Извадил меча си и го забил в гърлото си.
По-малкият брат, като отмъстил за смъртта на баща си, се върнал в столицата Анурадхапура и започнал да управлява. Хората бързо забравили скалата, където живял отцеубиецът, забравили и пътя за там.“
Така или почти така било наистина. Цар Касапа (478–496 г.), реформатор, личност, надарена и трагична, след убийството на баща си построил върху скалата град-крепост и живял в него, чиито пещери и къщи били надупчили като пчелни килийки каменните пропасти, скривайки входовете зад монолитни късове.
През 496 година по-малкият брат на царя, Монолан, се върнал от Индия, където бил избягал по време на борбата за престола, и победил Касапа.
Скалата Сигирия с останките от древната столица се намира на двеста километра от столицата на Шри Ланка — Коломбо, и на седемдесет километра от главната средновековна столица Анурадхапура. От двете страни на пътя, водещ към Сигирия, се е приближила джунглата, и трябва да се отиде много близо, за да се види как сто и петдесетметровият връх на скалата се издига над гората. Пътят изведнъж свършва пред стръмна стълба, тук-таме изсечена в камъка, тук-таме иззидана от тухли. До стълбата израстват от скалите ноктите на приказна птица колкото три човешки боя.
Стълбата дълго заобикаля, огъвайки се на завоите, докато не доведе до дълга криволичеща галерия. От едната страна тя е ограничена с тясна стена, от другата — с каменен парапет. Галерията се вие като планинска пътека, като заобикаля скалните издатини. На едно място са се запазили фрески, които са били създадени по време на царуването на Касапа. Намират се на височина петнадесет метра над галерията в голяма труднодостъпна ниша.
Към нишата по-рано водела неустойчива дървена подвижна стълба. Днес там може да се стигне (прогрес, който е реализиран от туристическото управление на Шри Ланка) по метална спираловидна стълба, оградена за безопасност с телена мрежа. В нишата се намират фреските на Сигирия — чудото на острова.
Фигурите на двадесет и една жени са единственият пример за светска живопис на средновековния Шри Ланка и абсолютно уникален образец на изкуството на средновековна Азия,
Фреските на Сигирия понякога ги сравняват с индийските фрески на Аджанта. Но това никак не е правилно. Фреските на Аджанта, колкото и талантливи да са, не излизат извън рамките на позволеното от религията и са свързани с нея. Те не са бунт, а подвиг на талантливи майстори, които съумели да оживят религиозните сюжети, без да са въстанали против каноните.