ЧАСТ V
ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ И ДАЛЕЧНИЯТ ИЗТОК
ПАГАН
Петте хиляди храма
През лятото на 1975 година Бирма я сполетя поредното безпощадно земетресение. Особено пострада древният град Паган. Във вестниците, съобщавайки за бедствието, се появиха имена, които по-рано едва ли са били известни на много хора: разрушен е храм Ананда, станала е жертва и пагодата Бупая, падайки в Иравади…
Те извикваха в паметта ми величествените силуети на фона на утринното небе, прохладните, извисяващи арките си нагоре, екливи зали на храмовете и шумоленето на тревата под солидните пагоди.
Възстановяването на повредените храмове вече е започнало и много ще бъде спасено. Много, но не всичко…
Паган е известен несравнено по-малко, отколкото заслужава, макар че е един от най-удивителните паметници на човешката култура. И щом като съществуват популяризатори на другите чудеса на света, то нека на мен остане да прославям Паган и тази моя страст да се зачете в бъдещото ми съществуване (така казват будистите) за добро дело.
Бирма се намира южно от Китай и източно от Индия. Цялата, от север на юг, я пресича могъщата река Иравади. Тя се спуска от Тибетските възвишения, пресича зелените хълмове в северната част на страната, като се разлива в широката долина, напоява сухите равнини на централна Бирма и се влива в Индийския океан, разделяйки се в много ръкави на делта.
В центъра на страната, в сухия пояс, на брега на Иравади, се намира чудесният град Паган. Най-вероятно е да са го основали първите племена на бирманците, дошли преди хиляди години в страната, която сега се нарича Бирма.
През 1044 година Паган станал столица на Бирма, която тогава се е наричала Паганско царство, и след двеста и петдесет години, в края на XIII век, подир рухването на държавата под ударите на монголските войски, градът бил изоставен от жителите.
Изгнили и се разпаднали дървените дворци и къщи, обрасли със суха трева и кактуси улиците, изсъхнали изкуствените езера и резервоарите, но храмовете и пагодите на града, на брой около пет хиляди, още са здрави.
Малко хора извън пределите на Бирма са чували за Паган, сравнително малко са били там. Причините са няколко. И това, че Бирма дълги години била настрана от търговските пътища, и това, че дори в Бирма Паган не е много достъпен — до там няма железопътна линия. И най-накрая, на Паган не обръщали особено внимание, докато Бирма била колония: тя се е смятала за крайна провинция на Британска Индия и индийските паметници и храмове, по-известни, засенчвали далечния Паган.
Но непроходимите джунгли не скрили Паган, както се случило с храмовете на Ангкор и пирамидите на маите, пясъците на пустинята не го засипали като Хара-Хото или Хорезъм. Вече 700 години, откакто Паган не е столица на Бирма, но той и сега е едно от най-тачените в страната места и с думите „това се е случило в Паган“ започва всяка втора бирманска приказка.
Великият пътешественик Марко Поло пръв от европейците е видял Паган. Макар че някои историци се съмняват ходил ли е там, Марко Поло, който се намирал тогава на служба при императора Хубилан хан, внук на Чингис хан, оставил в книгата си отчет за войната на монголците с Паган и описание на града.
След това изминало почти половин хилядолетие, преди Паган отново да бъде видян от европейски пътешественици. Но ако за късмет на Марко Поло му се паднало щастието да намери града жив, то англичанинът Саймс, който нарисувал няколко от храмовете на Паган, видял в края на XVIII век мъртъв град. Наистина Паган още не бил ограбен от английските туристи и различните търсачи на приключения.
През първата половина на миналия век Паган бил посещаван от англичани-мисионери, офицери, шпиони, дипломати. Англия се стараела да покори Бирма и затова английското правителство било заинтересувано от събиране на сведения за тази страна. За Паган писали повърхностно — древността и красотата не интересували деловите хора, те често изразявали съмнение, че градът е построен от бирманци, било прието те да се представят за полудив народ, който трябва бързо да се приобщи към европейската цивилизация.
След разузнавачите, щом Бирма била покорена през 1885 година, тръгнали не учени, а обирачи. Това били и войници, вдигащи от прахта статуетки, и офицери, които откарвали в родните си места по-големи статуи, и лъжеархеолози, опитващи се да превозят в европейските музеи цели стени с фрески.
Учените се заели с Паган едва в началото на нашия век. Преди Бирма да стане независима, те били единици и макар че историците научили много за Паган, той в много отношения си оставал все още тайнствен и неразгадан град.