И на мен ми се струва, а аз не съм единственият, който мисли така, че плененият цар Мануха е построил нарочно такъв храм. Притиснатият Буда — олицетворение на пленения цар и реалното усещане за робство, неудобство и мъчение, което те обзема, когато гледаш смазания от стените и тавана великан — веднага поражда в твоите представи образа на пленник.
В страничните зали е същото. Още две статуи и на тях също така им е тясно, също така стените са се притиснали до гърбовете им, лактите, коленете — никога не ще изправят нозе и ръце… А когато заобиколиш храма, отзад те очаква още една среща. Покрай всичките три зали се е проточила четвърта, дълга и ниска. Заточеният в нея Буда лежи — постигнал е блаженият покой, нирвана. И пак чувствуваш иронията на думите „покой“ и „блаженство“, нали Буда лежи в тесен ковчег и капакът му е само на няколко сантиметра от главата.
Храмът на Мануха е самотен в Паган. Другите храмове, както големите, така и малките, приличат повече на Ананда. По тях съдиш как се е развивала бирманската архитектура, как са се променили вкусовете. По-късни храмове са летящият, лек красавец Годопалин, великанът Татбиню, Хтиломино, Джамаязеди. Те са осветени по-добре от Ананда. Коридорите им са по-широки, прозорците повече и в тях се диша по-леко. Малките храмове, които наброяват десетки, обикновено са украсени богато с фрески — те като ковьори покриват храма от пода до тавана. Макар че фреските изобразяват сцени от живота на Буда, те разказват за живота на Паган, за хората му, къщите му, тъй като майсторите заселвали митологичните личности в познати им къщи и дворци и дори ги задължавали да пътуват именно в такива каруци, каквито са се движели през тези дни по улиците на първата бирманска столица.
Твърде важно изобретение на бирманските строители, което се е явило като една от главните причини за много доброто съхранение на бирманските храмове, била арката, почти неизвестна в средновековна Индия и Югоизточна Азия. Бирманците са измислили използуването й за много неща, разработили са множество нейни типове и видове и затова храмовете им в конструктивно отношение далеч превъзхождат всичко, което е било построено в древността и средните векове в Източна Азия.
Още една доста интересна и характерна черта на паганските храмове са огнените им портали. Всяка врата, всеки прозорец в Паган са украсени отгоре с пищен портал, приличащ на езици от пламък, който се изтръгва от сградата. Понякога в пламъка може да се различи главата на приказния змей Нага. Някои учени смятат, че именно пожарите в древните храмове са вдъхновили архитектите да създадат такъв странен портал. Други мислят, че по-рано храмовете са били украсявани с палмови листа. Но във всеки случай по тези портали може без грешка да се познае паганският храм.
В Паган има и няколко храма, които се различават от другите, макар че носят в себе си отпечатъка на паганската архитектурна школа. Един от храмовете не е измислен от бирманци. Това е преработеното от пагански архитекти копие на индийския храм в Бодхгая. Именно там, в свещеното за всички будисти място, се намира храмът, въздигнат на мястото, където се е родил Буда. Паганските майстори ходили там и със средствата на паганските царе възстановили овехтелия индийски храм. Като се върнали, построили същия в Паган. Други храмове, различаващи се от обикновените пагански, са храмовете на небудистките религии. Паган бил голям търговски и политически център на Югоизточна Азия и в него имало колонии на търговци, монаси, учени от различни страни — индуисти, поклонници на огъня, джайнисти. Те също строили в Паган свои храмове, но тъй като архитектите все пак били бирманци, то и тези храмове имат характерните за паганската архитектура черти.
Въпреки всичко в града няма да се намерят и две еднакви постройки — всеки храм е неповторим и уникален. Нагайон прилича на ладия с издължен висок нос, Джамаянджи изглежда могъща крепост, Паятонзу — лека играчка, присънила се във весел сън…
Освен храмове в Паган има много пагоди. От малки, колкото човешки ръст, до многометрови, издигнати върху няколко тераси. Около големите пагоди са минавали великолепните шествия в дните на празниците.
Градът отдавна е мъртъв, но това не значи, че хората са си отишли от тези места. Върху територията на Паган по-късно били построени малко градче и няколко села. Между храмовете са се прострели ниви, пасища, градини, палмови горички и децата тичат на училище, по навик заобикаляйки хилядолетните грамади по тясна пътечка. Тромави биволи теглят плуг зад ограда от възлести кактуси, а надолу по Иравади, без да бързат, пъплят джонки и дългокоминести параходчета.