Външно пагодите в Бирма приличат на детски пирамидки от разединяващи се халки. По структура те са по-близо до египетските пирамиди или пирамидите на древните маи: нямат вътрешни помещения и в тях не може да се влезе. Само някъде в дълбината на всяка пагода се намира малка камера, където са зазидани светините. Всички церемонии, празненства, богослужения се провеждат върху ограждащата я платформа.
Колкото по-високо се издигала пагодата Шве Дагон — а в крайна сметка тя достигнала височина над сто метра (над равнището на платформата) и станала най-високата пагода в света и изобщо една от най-големите сгради на Средновековието (окръжността на основата й е четиристотин и шестдесет метра), — толкова повече злато отивало за реставрирането й. Златото се полагало върху пагодата във вид на тънки листчета и всеки път за това отивали стотици килограми от скъпоценния метал.
И ето, отвсякъде видима, пагодата се рее над Рангун — ту червенееща при залеза, ту ослепително жълта през деня.
Комплексът от пагодни сгради Шве Дагон започва след стотина метра от конуса й. На километър наоколо са се пръснали манастири, жилища за богомолците, паркове и градини, малки пагоди и неизбежното свещено езеро.
… Край пътя, зад ниска каменна ограда, е яркозеленият правоъгълник на водата. Сред него върху дебели колове се издига малка бяла пагода. Повърхността на изкуственото езеро е толкова гладка и спокойна, че изглежда като че ли не е пълно с вода, а със зелено желе. На едно място към водата водят каменни стъпала. Там стои момче в карирана пола-лоунджи и пред него има кошница. Тя е пълна с царевични топчета. Ако сте намислили да слезете при водата, купете си от момчето няколко топчета — ще ви дотрябват. Достатъчно е да хвърлите във водата царевичното топче и изкуственото езеро моментално се преобразява. Водата кипва като в тенджера върху печка и се оказва, че езерото не е чак толкова спокойно, както е изглеждало на пръв поглед. То е буквално препълнено с риба. Дълги дванадесет сантиметра, приличащи на малки сомчета, тъмнозелени, покрити със слуз, мустакати риби се преплитат на повърхността на водата като плътна маса — не се вижда водата. Бият се за парчето царевица, отхапват от топчето и, изглежда, че след няколко секунди от него няма да остане нищо. Но в този момент голяма черна маса разблъсква рибите, от водата се подава клюн, разтваря се и нахапаното топче изчезва. И веднага езерото се успокоява… Но ето още няколко топчета летят във водата и около всяко отново закипява езерото и почти сигурно там се появява, разпъждайки рибите, черният клюн. Сложете парче хляб или царевица до самия бряг и тогава ще видите притежателя на черния клюн — голяма стара костенурка, дълга повече от метър.
Изкуственото езеро е на много години, каменните му брегове са извехтели и между плочите са порасли трева и храсти. Такива езера, където можете да извършите добро дело и да нахраните безсловесните твари, има при всяка голяма пагода.
Зад изкуственото езеро започва площад. Там са колите и автобусите, докарали туристи, количките и велосипедистите; има много будки — продават цветя, може и да се закуси.
Два лъва-чинте, високи до десет метра, пазят стълбата, която води до пагодата. Лъвовете са бели, само муцуните и ноктите им са боядисани. Кръглите очи гледат в далечината. Те пазят пагодата не от хората — очите им търсят нещо по-голямо. Може би очакват да дойде истински дракон или зъл великан. Тогава те ще му дадат да разбере.
Между лъвовете се намира портал, от него нагоре води дълга стръмна стълба, от двете страни на която има безбройни търговски дюкянчета. Тук, на тъмната стълба, продават и книги, и дребни сувенирчета, и цветя, завързани за бамбукови пръчици, за да стоят по-изправени в блестящите медни кани, намиращи се пред статуите на будите, и чадърчета от станиол — също дарове за Буда, и свещи.
Под навес, при светлината на самотна електрическа крушка, седи хиромант. Голям чаршаф с грубо изображение на длан, изпъстрена с черни линии, надвисва над него като авангардистки декор. Хиромантът се поклаща над наредените върху килимче вълшебни книги, като че ли си пее наум провлечена източна песен.
Ето продавача на талисмани и омайващи напитки от билки. Над шатрата му са разпънати скъсани кожи от леопарди. Черепи на елени и диви биволи целят с рогата си минувачите, купчини от коренчета и клончета, приличащи на снопчета дърва, мъниста, костилки и тъмни фигурки са нахвърлени накуп, предпазващ вълшебника от обикновените смъртни.