В ъгъла се е скрил татуировачът, наредил пред себе си мостри от рисунки. Той е строг и сериозен. Професионално, като медицинска сестра, държи в ръката си машинката за татуиране, която прилича на спринцовка или малък вибрационен свредел. Прогресът прониква дори в тази област на приложните изкуства.
Сега в градовете няма много желаещи да се украсят с татуировка, макар че рисунките пред майстора са цветни и самото татуиране е механизирано и ускорено стотици пъти, а преди сеанса майсторът изчиства кожата на пациента със спирт, за да не проникне, не дай боже, инфекция. Сред старците и бабичките, изкачващи се по стълбата към пагодата, има много татуирани. И днес в селата или в планинските райони с татуировка покриват изцяло краката и ръцете си — като че ли човек е облечен в син, изпъстрен дантелен плат. Стълбата извежда на площадка, залята от слънце. От другата й страна е прилепнал навес, под който блещукат позлатени статуи. Необятният склон на пагодата се издига, закривайки небето като с плътна завеса.
Пагодата е оградена от платформа, постлана с мраморни плочи. Тя е четириъгълна и е застроена нагъсто с навеси, светилища, малки храмове така, че около пагодата остава само пътечка, широка десет метра. По нея вървят туристите и поклонниците. Едни седят на мраморните плочи, размишлявайки за живота, други се молят, като държат в ръцете си цветя или свещички, някои са се укрили на сянка да почетат вестник или да похапнат. Шляпането на многобройните боси крака по мраморните плочи, преливането на тихи гласове, далечният звън на камбана, шумоленето на хартиени цветя и чадъри създават тържествен и особен фон на пагодата. Особеността и тържествеността се подчертават от изобилието, многообразието и гъстотата на боите, от които е създаден този свят: зеленината на палмите, чиито корони се прокрадват до платформата и надничат през бариерата, и на малкото дървета, допуснати на самата платформа. Белотата и златото на пагодите, ярката червенина и синевата на покривите, оазисите на цветята, пъстротата на статуите и стълбовете (на върховете им стоят статуите на пазителите на пагодите с мечове в ръце) и над всичко — великолепното блестене на потъналия в самото небе Шве Дагон.
Да заобиколим пагодата по платформата, както правят всички, които идват тук, — от селянина от далечните хълмове до чуждестранните президенти. Пътешествието, макар и кратко — половин километър — е наситено доста, тъй като за две хиляди години пагодата е събрала много върху платформата си.
Право пред нас е тазундаунът, приличащ на елха навес под осем намаляващи се покрива. Под тях е полутъмно и прохладно. Тазундаунът се е притиснал с гръб до самата пагода и златните буди внимателно гледат влизащите с присвитите си очи. Статуите са полускрити зад каните с цветя и пъстрите чадърчета. Върху платформата има десетки такива тазундауни.
Ето малка пагода. В осемте й ниши се намират статуи на седящия Буда, над всяка — скулптурата на звяр или птица и всяка ниша изобразява планета, а също така и един ден от седмицата. Необходимо е разяснение. Бирманската традиционна наука за произхода на света се различава от тази, с която сме свикнали, в нея има осем планети, като към тях се отнасят и Луната, и Слънцето, осем страни на света и осем дни в седмицата. Осмият ден е вмъкнат в обикновената седмица не без трудности, за да се оправдае съществуването на осмата планета. Този ден започва след залеза на слънцето в сряда и свършва в четвъртък на разсъмване. Символизира се от Рах, слон без зъби. Означава североизток и като несъществуващ отговаря на несъществуваща планета — на хипотетичното небесно тяло, което предизвиква затъмненията на Луната и Слънцето.
Зад пагодата на осемте планети върху подставка се намира камбаната на Махагант, излята през 1778 година. Тя тежи шестдесет тона, висока е два и половина метра и стените й са дебели тридесет сантиметра. Това е една от най-големите и красиви камбани в света. По времето на англо-бирманската война, когато англичаните завзели Рангун, извлекли камбаната от пагодата, натоварили я на параход и искали да я откарат в Англия, но параходът се преобърнал и камбаната потънала. Англичаните се опитвали да я извадят, но не могли. Само когато бирманците се захванали с тази работа, реката върнала камбаната и тя така и не напуснала Бирма. От време на време някой се приближава до камбаната и удря по нея три пъти. Тогава, ако се вярва на бирманците, ще се изпълни съкровеното му желание.