Неясна, безформена постройка, полузакрита от мангови дървета, се вижда върху фона на хълмовете. Пред нея са се разположили малък манастир, целият в зеленина, навеси за богомолците, малки пагоди, но всичко това се губи, изглежда като играчка, като неистинско редом с гигантския каменен куб, поставен върху пет намаляващи тераси.
По-рано тук са стоели лъвове-чинте — изглежда, най-големите в света скулптури на животни. Всеки лъв бил висок тридесет метра. Еднометровите бели мраморни нокти са се впивали в камъните на пиедесталите и еднометровите блюда на мраморните очи са се взирали в суетещите се в краката им човечета. Лъвовете били разярени. И не е чудно: те са предопределени да пазят най-голямата пагода в света, най-голямата постройка в света, а пазели разцепен грозен куб. И ако не са летописите и разказите на монасите от съседния манастир, хората така и нямало да разберат какво се е случило в градчето Мингун.
… Кралят на Бирма Бодопая се възкачил на престола през 1782 година. Неговият предшественик, крал Сингу, бил човек избухлив, невъздържан и освен това обичал да си попийва. Това не му пречело да си остане дълбоко вярващ будист и да строи из цялата страна пагоди и манастири. И трябва да се каже, че народът не се отнасял лошо със своя крал. Работата е там, че Сингу, качвайки се на престола, прекратил проточилата се дълго време война със Сиам, върнал войниците по домовете им и в страната настъпил дългоочакваният мир.
Затова пък на придворните и велможите не било леко. Много от тях изгубили главите си, не можейки да угодят на царя, други рискували да ги сполети съдбата на нещастните им събратя.
В двореца се зародил заговор. Придворните знаели, че кралят обичал да напуска омръзналия му дворец, като взимал със себе си само няколко войници, и със седмици не се показвал в столицата.
И ето, веднъж Сингу заминал за пагодата Хтихадо, на три дни път от столицата, и дълго не се завърнал. Една нощ към портата на двореца се приближила група ездачи. Отпред яздел човек в кралски дрехи. Стражата отдала чест и се отместила, пропускайки го в двореца.
Като влязъл в тронната зала, кралят свалил нахлупения над очите му шлем и заповядал да донесат леген с вода. Един от спътниците му донесъл вода. Кралят измил боята от лицето си и се оказал осемнадесетгодишният Маун Маун, князът на Паунга. Съпровождащите го войници били велможи-съзаклятници. Заговорът бил обмислен до най-малки подробности. Същата нощ били убити най-близките помощници на Сингу и новият крал Маун Маун заел официално трона.
Когато новината достигнала до Сингу, той отначало решил да бяга зад граница, но майка му, която пристигнала при него, го убедила да се опита да си върне трона, а ако не успее, да умре както се полага на истински крал. Сингу я послушал.
Сам, без оръжие, без стража, се приближил до портата на двореца и казал на войниците, които скръстили копия пред него:
— Не ме ли познахте? Аз съм Сингу — законният господар на този дворец.
Стражата се отместила и се поклонила до земята.
Кралят влязъл в двора и насреща му излязъл един от главните заговорници, бивш негов министър. Кралят се нахвърлил върху него с викове:
— Предател, аз се върнах, за да се възкача отново на трона!
Изглежда, че в тази минута в двореца царяла паника. Придворните трескаво пресмятали как ще свърши тази сцена, на чия страна да застанат, на чия страна е силата, на коя страна може да се оцелее. Не загубил самообладание само министърът заговорник. Той нямал абсолютно нищо за губене. Извадил меча си и разсякъл краля на две.
Но с това не свършила борбата за престола. Младият Маун Маун бил само една играчка в ръцете на заговорниците. Всеки момент най-силният от претендентите можел да му отнеме трона. И това се случило на седмия ден от царуването на Маун Маун и на третия след смъртта на Сингу. Крал станал Бодопая, като убил Маун Маун. След убийството на краля-марионетка последвали убийствата на тези, които го възкачили на престола, след това убили онези, които биха могли да претендират за трона, в това число всички роднини и жени на Сингу. Бодопая не искал да повтори участта на предшественика си.
Той царувал дълго, почти тридесет години, но именно първите дни на царуването определили по-нататъшния му живот. Бодопая се заклел да не се доверява на нито един от смъртните и неотменно следвал това правило. Никой — нито жена му, нито синът му, нито брат му — не бил посветен в плановете му. В течение на тридесет години кралят нито веднъж не бил спал две нощи подред в една и съща спалня. И никой не знаел в коя от многобройните стаи на двореца ще нощува.