Година след възцаряването си Бодопая решил да пренесе столицата на страната на ново място. Това било нещастие за цялата държава. Без да се говори за това, че жителите на половинмилионната столица трябвало за своя сметка да разрушат къщите си и да ги построят на новото място, намиращо се на повече от десет километра от старото, останалите бирманци били обложени със специални данъци — в новата столица Амарапутра ще се строят нов дворец, нови пагоди, нови манастири — и всичко трябва да бъде по-хубаво и по-богато, отколкото в старата столица Ава. Кралят искал да се прослави във вековете: корените на душевната болест — мания за величие, която ще го срази на стари години — се проследяват още през първите години на царуването му. Страната била отслабена от извънредни, непосилни данъци: все нови пагоди се строели в различни краища и най-после Бодопая решил да построи такава пагода, каквато светът не познавал.
Височината на мингунската пагода трябвало да достигне почти двеста метра. Дори пирамидата на Хеопс щяла да й отстъпва с петдесет метра.
Пагодата била строена от цялата страна — хиляди коли с камъни и тухли пристигали от Таунгу, Прома, Швебо и Шанските планини. Зидарите, докарани от всички провинции, денонощно зидали тухли ред след ред. Тринадесет години продължавала тази немислима работа. Първите седем години кралят често идвал на строителството. По средата на Иравади, на остров, бил издигнат специален дворец, в който живеел кралят, като се наслаждавал на шума на великия строеж и наблюдавал с умиление как педя по педя растяла любимата му рожба.
За тринадесет години била построена една трета от пагодата. Кубът върху пет тераси се извисявал на седемдесет метра. За него били изразходвани повече тухли, отколкото за строителството на столицата и на много градове. До него израснали три двадесетметрови лъва.
И тук, в измъчената от непосилното бреме страна, все по-широко и по-широко започнали да се разпространяват слухове за едно предсказание. Не е известно къде се е родило. Може би в далечно село, може и в самия дворец, може и сред работниците на строежа. Това било едно от онези предсказания, които се очакват дълго преди появяването им. И нищо чудно, че след месец за него знаел всеки бирманец.
„Ако пагодата бъде построена, ще загине велика страна“ — гласяло то.
В предсказанието имало немалко частица истина. Бюджетът на страната бил напълно нарушен, хазната — празна, трудовата повинност пречела на селяните да сеят и прибират ориза, хората гладували… Още малко и целият организъм, наричан държава, нямало да издържи на напрежението. Не било известно в какво ще се изрази — в селско ли въстание, в поражение ли във войната със съседа, или в дворцов заговор. Очевидно това разбрал и самият крал, колкото и тежко да му било да признае. След тринадесет години заповядал да прекратят строителството.
Отишли си зидарите, като оставили купища неупотребени тухли, напуснали строителството художниците, скулпторите и архитектите, които живели около него няколко години, затворили се дюкянчетата и складовете на възникналия в съседство град…
През 1838 година стихийно бедствие — земетресение — постигнало Бирма. Най-силно пострадала недовършената пагода. Възможно е да е повлияло именно това, че била незавършена, или пък в самата конструкция имало грешка — такъв гигант е много тежък, за да стои устойчиво на земята, — пагодата се пукнала и заприличала на разчупен хляб. Рухнали и лъвовете, като разхвърляли по земята еднометровите си нокти.
Само отлятата специално за пагодата камбана с височина четири метра и тегло деветдесет тона, най-великото постижение на бирманските леяри, стои върху каменната подложка, неподвластна на времето и земетресенията. Това е най-голямата в света от „работещите“ камбани (единствено „Иван Велики“ я надминава по тегло и размери). Специално била отлята толкова грамадна, за да отговаря на пагодата.
Ако отидеш при камбаната и я удариш три пъти със специално намиращото се до нея дървено клепало, ще се изпълни заветното ти желание.
Над паметника на суетността, струвал живота на хиляди хора, се разнася нисък, чист ехтеж.
МАНДАЛАЙСКИЯТ ДВОРЕЦ
Последната прищявка на краля
Това бил най-прекрасният и най-големият от дворците, построени някога в Бирма. И сега го няма. Той бил построен не много отдавна и съвсем наскоро бил разрушен. Историята му е една от най-горчивите истории в Бирма.