По едно време Миндон дори приютил в двореца християнски мисионери — надявал се, че те ще му помогнат в борбата за справедливост. Кралят изпратил синовете си в английско училище. Те пристигали в училището върху слонове, заобиколени със свита от ездачи. Съвсем скоро Миндон се убедил, че мисионерите са склонни да получават, без да дават нищо. И той загубил интерес към тях.
Няколко години столица на Бирма си оставала Амарапура, която била свързана с печалната съдба на по-стария му брат. На Миндон през цялото време му се искало да премести столицата на ново място: старата вече не побирала жителите и кралят смятал, че на Бирма е необходима нова столица, която да отговаря повече на надеждите на държавата. Най-после, както гласи преданието, крал Миндон сънувал пророчески сън. В него имало планина, по-точно хълм, намиращ се на брега на Иравади, малко по на север от Амарапура, Там, подчинявайки се на пророческия си сън, Миндон изместил столицата.
Преместването на столицата на ново място се извършило по следния начин. Отначало кралят създал комисия от пет главни министри и под нейно ръководство най-добрите архитекти на страната започнали изготвянето на генералния план на града, който трябвало да надмине всяка от столиците на Бирма и в същото време да следва същите принципи и традиции, каквито и старите столици.
Дворецът, ограден от стена и ров, трябвало да стане център. Стената на двореца била квадрат със страна по 6666 лакти, тоест примерно два километра. Височината на стената, учудващо приличаща на московската кремълска стена, достигала десет метра и на нея през всеки двеста метра се намирали кули с многоетажни покриви, украсени със златни игловидни върхове.
Преди да се положи основата на стената, по старинен обичай трябвало да се заровят под ъгловите кули няколко живи роби, та духовете им да пазят двореца. Но Миндон забранил този обред. Вместо това в ъглите на стените били изгорени гърнета с масло и до кулите били построени малки къщички със статуите на духовете-пазители.
Докато издигали стените, работниците започнали да копаят ров около двореца. Със стометровата си ширина той бил в състояние да спре всеки злосторник. През него към четирите главни порти били прехвърлени подвижни мостове.
Когато стените били готови и ровът запълнен с вода, в крепостта пренесли на части кралския дворец от Амарапура. Пренесли и позлатените колони, покрити с изящна резба, и ажурните покриви, и кралските тронове.
Бирманският кралски трон се различава много от европейския трон, с който сме запознати. Представете си кръгла платформа, по-точно барабан със странна форма с диаметър три метра и със същата височина. Отстрани на барабана се издигат езици на пламък, изрязани от дърво. Отзад е петметровата облегалка, богато украсена с резба и инкрустирана с цветни стъкла и камъни. В облегалката има врата.
Кралят се качвал на седалището на трона по стълба, скрита зад облегалката, и сядал по турски на барабана. Ако видим старинните гравюри, които изобразяват краля върху трона, може да ни се стори, че сме жертва на оптическа измама. Барабанът с облегалката би могъл да бъде трон, обикновено кресло, ако кралят би имал съответствуващ ръст. А така виждаме малко джудже, изгубило се на седалището, върху което свободно биха могли да се разположат пет-шест души. Детайлите на Амарапурския дворец, докарани в Мандалай, трябвало да станат съставна част на новата постройка. Но редът им още не бил дошъл. През 1857 година Миндон с двора си се преместил в Мандалай и се настанил да живее във временен дворец. Кралят не искал да остава в старата столица.
След краля се заточили придворните, чиновниците, търговците и не изминало и година, когато стотици хиляди жители на Амарапура сменили мястото си на живеене. За мнозина било лесно да го направят, особено за тези, които били по-бедни. Къщата може да се разглоби: гредите да се натоварят на колата, в която са впрегнати биволи, и върху тях да се нахвърлят на купчина бамбуковите и тръстиковите рогозки — покривът и стените на къщата. Жалко е да се остави градинката, кладенецът, зеленчуковата градина, всичко уютно и привично, но чиновниците бързат — който не слуша, нека се сърди на себе си.
Жилищните квартали на Мандалай били планирани предварително и специални чиновници посочвали място за къщата на всеки нов преселник. По-близо до двореца, на улиците, водещи от крепостта към реката, и на правите магистрали, които ги пресичат, се полагало да се заселват по-богатите хора, по-нататък, по изпънатите като конци улици, изниквали редиците на бедняшките къщи. Новият град бил непривично правилен и строг. Прахът се носел свободно по дългите широки улици и нямало нито дървета, нито храсти, които да го задържат.