Що се отнася до самия Миндон, то през неговото царуване назначаването на наследника на престола се превърнало в трагедия, която в края на краищата дала възможност на англичаните да намерят повод за окончателното завоюване на страната.
Както и другите бирмански крале, Миндон искал да отбележи царуването си със съоръжение, което да остане във вековете. Близо до Мандалай започнало изграждането на поредната гигантска пагода. Работата вървяла бавно. Миндон повикал случайно оказалия се в столицата френски инженер и го попитал кога според него ще бъде построена пагодата. Инженерът решил да каже истината:
— Ако пет хиляди души ще я строят така, както я строят сега, то тя ще бъде завършена след осемдесет години.
Казват, че кралят известно време обмислял дали да отсече главата на дръзкия инженер, или да отсече главите на онези, които са проектирали пагодата. В края на краищата той не направил нито едното, нито другото, а прехвърлил цялото си внимание върху мраморната статуя на Буда, която трябвало да се извисява над града.
Миндон прекарвал край статуята дни и нощи и дори заповядал да му построят до нея временен дворец. А управлението на Мандалай и на страната по времето на отсъствията си предал на назначения по-рано наследник на престола, на по-малкия си брат. Въобще Миндон не искал да назначава наследник — много крале и принцове се карали за трона и ако назначи наследник от по-рано, ще изникне реалната опасност да искат да го премахнат. Но по-малкият брат му помогнал на времето да заеме царския престол и заради това Миндон бил принуден да го назначи за свой наследник, пренебрегвайки синовете си.
Отсъствията на Миндон създали благоприятна почва за заговор в Мандалаиския дворец. Оглавили го двамата големи синове на Миндон, на които омръзнало да живеят в сянката на баща си и чичо си.
И ето, на 18 юни 1866 година в опразнения дворец заседавал наследникът на престола с министрите. Занимавали се с текущи държавни работи. Внезапно се втурнал бърз пратеник с вика: „В града има пожар!“
Когато наследникът изтичал от тронната зала, видял, че насреща, убивайки малобройните гвардейци, тичат въоръжени хора. Вече самото им появяване говорело, че се е случило нещо необичайно. Нито един човек, освен кралските гвардейци, нямал право да се яви зад дворцовата стена с оръжие. За това имало само едно наказание — смърт.
След няколко минути наследникът на престола бил мъртъв. Един от принцовете заговорници вдигнал отсечената му глава и извикал:
— Ние победихме!
Министрите и принцовете, които се намирали в двореца, били убити и сега на заговорниците им оставала само една крачка до пълната победа — да стигнат до двореца в предградието и да убият нищо неподозиращия Миндон.
В града, запален от заговорниците (почти половината столица горяла този ден), едва ли някой бил забелязал, че в двореца има преврат и метежниците стигнали до временния дворец без никакви трудности. Там на прага ги посрещнала стражата начело с министъра Кинвун Минджи (много голям бирмански политически деец от миналия век, който по-късно възглавил две бирмански пратеничества в Европа да иска помощ за Бирма от Франция и Русия).
Охраната била избита, а Кинвун загубил съзнание от раните си и това го спасило: нападателите решили, че министърът е мъртъв. Но няколкото минути, през които охраната се опитвала да задържи заговорниците, решили съдбата на краля. Миндон успял да избяга от временния дворец през задния вход и с верни офицери се устремил към града.
Заговорниците допуснали фатална грешка. Не оставили отряд в Мандалайския дворец.
Миндон успял да стигне там пръв. От всички страни се стекли слуги, войници, чиновници, които се били скрили от заговорниците в безбройните помещения на двореца. За няколко минути Миндон успял да организира отбраната на двореца и когато заговорниците се върнали, било късно. Щурмът бил отблъснат. Трябвало да бягат към Иравади, където завзели кораб и отплавали с него надолу по реката, ограбвайки селата по крайбрежието. А след няколко дни, настигнати от верни на Миндон части, се прехвърлили през границата в Британска Бирма (в южните области, които били завзети от англичаните). Там поискали политическо убежище, което им било дадено. За англичаните било изгодно да имат подръка претендентите за престола.