Решили да поръчат статуята на скулптора Харес, ученик на Лизип. Харес предложил да изработи Хелиос прав. В лявата си ръка държал спускащо се до земята наметало, а дясната бил поставил на челото си, взирайки се в далечината.
За основа на тридесет и шест метровата статуя послужили три масивни каменни стълба, скрепени с железни греди на нивото на раменете. Основите на стълбовете се намирали в краката на статуята и в наметалото. На височината на раменете и на кръста те се съединявали с напречни греди. На стълбове и греди се крепяло желязното скеле, което покрили с гравирани бронзови листове.
Колосът растял на брега на пристанището върху изкуствен хълм, облицован с бял мрамор. Дванадесет години никой не видял статуята, защото веднага щом на скелето се закрепвал поредният пояс от бронзови листове, повдигали ограждащия колоса насип, за да могат майсторите по-удобно да се катерят нагоре. И едва когато бил изчистен насипът, родосци видели своя бог-покровител, чиято глава украсявал лъчист венец.
Блестящият бог се виждал на много километри от Родос и скоро мълвата за него се разпространила из целия античен свят. Но само след половин век силно земетресение, което разрушило Родос, съборило колоса на земята. Най-уязвимото място на статуята се оказали колената. От тук е произлязъл и изразът „колос на глинени крака“. Родосците се опитвали да вдигнат колоса. Известни са благородните опити на съседите да помогнат. Египетският цар изпратил няколкостотин медни таланта и майстори. Но нищо не направили. Колосът така си и лежал на брега на пристанището — главната туристическа забележителност на острова. Плиний Стари, който бил там през I век, видял поваления гигант. Плиний бил поразен най-много от това, че няколко души можели да обхванат с ръце едва палеца на статуята.
Лежащият на земята колос се покривал с патина и легенди. В разказите на очевидците той се оказвал много по-голям, отколкото бил в действителност. В римската литература се появили легенди, разказващи, че той отначало бил толкова голям, че корабите минавали между краката му.
Хиляда години лежал разцепеният колос до Родос, додето през 977 година нуждаещият се от пари арабски наместник не го продал на един търговец. За да го откара за претопяване, търговецът го нарязал на части и натоварил с бронз 900 камили.
Чудо шесто
АЛЕКСАНДРИЙСКИЯТ ФАР
Последното от класическите чудеса, по един или друг начин свързано с името на Александър Македонски, е Александрийският фар.
Александрия, основана през 332 година пр.н.е., се е разпростряла в делтата на Нил, на мястото на едно малко египетско градче. Това бил един от първите градове от епохата на елинизма, изграден по единен план. В Александрия бил саркофагът на Александър Велики, също тук се намирал и музейонът — жилище на музите, център на изкуствата и науката. Ето така се проточва етимологическата нишка — от музите до съвременната дума „музей“. Музейонът бил едновременно и академия на науките, и общежитие за учените, и технически център, и училище, и най-голямата в света библиотека, в която имало около половин милион свитъци. Дори днес, при информационния взрив, за който е така приятно да се говори, в света няма много библиотеки от такъв мащаб. Преди двеста години нямало нито една.
Цар Птолемей II, страстен любител на книгите и суетен човек, страдал от това, че в библиотеката му нямало някои уникални ръкописи на гръцки драматурзи. Той изпроводил пратеници в Атина, за да му заемат атиняни временно свитъците, докато ги откопира. Надменната Атина поискала баснословен залог — 15 таланта е почти половин тон сребро. Птолемей приел предизвикателството. Среброто било доставено в Атина и от немай-къде се наложило да се изпълни договорът.
Но Птолемей не простил недоверието към библиографските му наклонности и честната му дума. Той оставил залога на атиняни, а ръкописите — за себе си.
Пристанището на Александрия, може би най-оживеното и делово в целия свят, било неудобно. Нил влачи много тиня и за плитчините между камъни и пясъчни възвишения били необходими способни лоцмани. Било решено да се построи фар на остров Фарос на подстъпа към Александрия, за да се направи плаването безопасно. През 285 година пр.н.е. съединили острова с континента с помощта на дига и архитектът Сострат Книдоски започнал работа. Строителството отнело само пет години. Александрия била водещ технически център и най-богатият град в тогавашния свят, строителите имали подръка огромна флота, каменоломни и постиженията на академиците от музейона. Фарът изглеждал като триетажна кула, висока 120 метра (първият и най-опасен „съперник“ на египетските пирамиди). Основата му била квадратна с дължина на страните по тридесет метра, първият шестдесетметров етаж на кулата бил изграден от каменни плочи и поддържал четиридесетметрова осмоъгълна кула, облицована с бял мрамор. На третия етаж в кръгла, оградена с колони кула, горял вечно буен огън, който се отразявал в сложна система от огледала. Дървата за огъня доставяли горе по спираловидна стълба, толкова полегата и широка, че по нея на стометрова височина се изкачвали коли, теглени от магарета.