Обиколихме шестата тераса. Коридорите свършват. Предстои изкачването на още три тераси, но ако изминалите шест бяха квадратни, то трите вътрешни са кръгли. На всяка се намира пръстен от решетъчни каменни „камбани“ — дагоби. Вътре във всяка дагоба е заточена каменната статуя на Буда. Докато се изкачим на върха, ще минем покрай седемдесет и две дагоби. Индонезийците вярват, че ако си провреш ръката в дагобата и пипнеш статуята, ще ти се изпълни заветното желание.
Ето ни на плоския връх на кутела. Съвсем близо са върховете на сините планини. Далече долу се зеленеят мъхнатите топки на палмовите корони, в чиито сенки се крият приличащи на играчки къщички. Ако се гледа на земята отгоре, тя е къде по-далеч, отколкото върха на Боробудур, гледан от земята. Така е почти с всяко високо съоръжение.
Боробудур се е прославил с барелефите на шестте долни тераси. Общата дължина на барелефите е около два километра. Високи са по три метра. Барелефите на Боробудур представляват шест хиляди квадратни метра скулптура, изрязана върху камък.
По тематика барелефите на Боробудур са илюстрация към животописа на Гаутама-Буда. Но скулпторите не знаели как са живели, с какво са се обличали и как са изглеждали съвременниците и земляците на Буда в Северна Индия. Затова на барелефа вместо индийски се намира явайски цар, заобикалящите го велможи са явайски велможи, селяните и гражданите са също местни. Религиозната история била адаптирана. Като резултат освен художественото им значение барелефите на Боробудур станали чудесен учебник по история. Може с най-големи подробности да се добие представа за живота на явайците по онова време… Воините отиват в бой под строй, големи многопалубни кораби с платна браздят океаните, селяните орат, князът раздава правосъдие…
Но кога е било всичко това?
… В началото на XVI век, стремейки се към подправки, на Ява дошли португалските конкистадори.
След повече от сто години португалските войници били сменени от холандците и англичаните. В борбата за острова победили холандците. Интересувала ги вече не само търговията, било им малко да строят крепости по бреговете. Почувствували, че могат да завземат цялата страна. Така и направили. Едно след друго изчезнали явайските султанства и княжества. Ява станала част от Нидерландска Индия.
Стотици години Боробудур си оставал загадка, забравен и изгубен храм… През пукнатините в каменните плочи се промъквали стволове на дървета и храсти и Боробудур все повече изглеждал като връх на хълм, а не творение на човешки ръце.
Холандските учени обърнали внимание на Боробудур сравнително неотдавна, в края на миналия век. Но изостаналите според тях явайци не могли да построят такова нещо. Значи някой е идвал и им е построил Боробудур. Кой може да бъде? Сигурно индийците, нали и будизмът е дошъл от Индия. По-късно по различни причини индийците били принудени да напуснат Ява, загубили власт над нея и явайците се върнали към примитивното си съществуване. Тази теория в „чист“ вид могла да съществува само дотогава, докато историците не разполагали с факти за това, което се е случило в същност в Индонезия преди X век до появяването там на исляма.
Историците, изучавайки китайските хроники, открили в тях текстове за пратеничества от държавата Шилифоши (Шривиджайя), пристигащи в Китай от средата на VII век. В столицата на тази държава живеели повече от хиляда будистки монаси. При съпоставката на китайските сведения с текстовете на разчетените и намерени по това време индонезийски надписи могло да се изясни, че държавата Шривиджайя се е намирала отначало на остров Суматра, но по-късно толкова укрепнала, че завладяла други острови, в това число и Ява.
Шривиджайя била една от най-големите азиатски държави по онова време и нейните управници, Шайлендрите, разпростирали властта си върху цяла Индонезия, Малайзия и възможно и върху част от Тайланд, по-точно — върху териториите, които сега заемат тези държави.
Шривиджайя поддържала търговски и дипломатически отношения с Китай и Индия, нейните кораби пресичали Индийския океан и излизали в Тихия. Жителите й били най-добрите мореплаватели на тогавашния свят.