Историята на създаването на Боробудур сега е известна. Бил построен през седемдесетте години на VII век. Будизмът бил внедрен в Централна Ява на територията на подвластната на Шайлендрите държава Матарам през VIII век и се задържал там около сто години. След това намалял броят на богомолците, разрушили се къщите, които окръжавали светилището, и малко по малко Боробудур потънал в забрава.
Не всички тайни на Боробудур са разкрити. Най-интересна от тях е тайната на „десетата тераса“. Съвсем случайно било открито, че под земята върху стените на основите на Боробудур също са изсечени барелефи, както и на шестте долни тераси на кутела. Под земята се оказали скрити още хиляда и петстотин квадратни метра много ценни барелефи.
Отначало го обяснявали с това, че в течение на хиляда и повече години храмът поддал и барелефите, които по-рано се намирали отвън, изчезнали от погледа. Но ако това е така, кой и защо тогава е прикрил намерените под земята барелефи с каменни плочи?
Някои учени смятат, че това е резултат от грешки на конструкторите. По време на строителството станало известно, че основите няма да издържат кутела и трябвало да се подсилят за сметка на долната тераса, като я спуснат на земята,
Има и друго мнение. Подземният етаж на барелефа разказва за задгробния живот и може да се смята, че затова не бил предназначен за човешките очи. Колосалният труд съзнателно бил скрит от хората, нали на барелефите могли да се любуват само всевиждащите божества. Привържениците на тази теория дори смятат, че съгласно цялостния план на Боробудур трябвало да се гледа отгоре. Терасите му са ниски и цялата красота и смелост на архитектурния замисъл се разкрива само когато видиш Боробудур отгоре. Но по времето на Шривиджайя не е имало нито вертолети (още), нито приказни птици Рух (вече), и да летят можели само небесните жители.
Сега Боробудур е реставриран. Придаден му е този вид, който е имал преди хиляда години. Той се охранява от държавата като един от най-ценните паметници на културата на Индонезия.
Разчистени са и са направени достъпни за гледане барелефите на „десетата тераса“. До Боробудур води шосе и всеки, който посети Ява, се старае да включи в маршрута си светилището. Но колкото и хора да дойдат тук, попаднали на терасите на Боробудур, те като че ли се разтварят в безкрайните му коридори и сивата грамада си остава също такава спокойна и безмълвна, както и през изминалите векове. Гущери притичват по плътно наредените плочи и се греят върху кръглите хълбоци на дагобите, в които вече второ хилядолетие седят като пленници статуите.
Понякога над Боробудур ще прелети самолет и пътниците, възхищавайки се от чистотата на линиите на храма, не подозират че като гледат светилището отвисоко, те се оприличават на богове.
ДЪНХУАН
Пещерите на хилядите буди
Историята на Дънхуан по нещо прилича на историята на долината Гьореме в Турция. Наистина пещерите на Гьореме са разпръснати по цялата долина, а в Дънхуан са изсечени във висока пропаст. В пещерите на Гьореме са живели много хора, в Дънхуан само малка част била предназначена за живеене. За Гьореме са чували малцина дори и в Турция, за Дънхуан са написани десетки книги, издадени са много репродукции и изследвания (по едно време в КНР съществуваше институт по изучаване на тези пещери). Но и единият, и другият паметник са били създавани в продължение на много стотици години. И в едните, и в другите пещери са се запазили фрески, които са уникални по възраст и ценност.
В Дънхуан Великият копринен път от Китай се разделял на две. Единият водел на северозапад, през пустинята Гоби към Турфан и Персия, другият пресичал пустинята Лобнор и отивал към Хотан, за да прехвърли после планините и да достигне Индия.
Тук открай време са се спирали керваните. В последния преди пустинята оазис, подхранван от водите на планините Алтън-даг, керванджиите проверявали товара и се запасявали с вода. Именно тук дошъл, преодолявайки пустини и планини, Марко Поло, измъчен от дългия път, от разредения въздух на памирските височини, от жаждата и праха.
В древността керванските пътища са били главните артерии, които обединявали света. И най-главната от главните била именно тази — Великият копринен път, на чиито краища се намирали Китай и Рим, а спирки били Персия, Индия, Арабия, Сирия.
Когато човек пътува, той научава по-бързо новините от този, който си седи на едно място, той среща десет пъти повече хора, по-бързо от другите е склонен да се вслуша в новото, да разбере мислите на чужденците. По керванските пътища пътешествували и религиите. И няма нищо чудно, че именно Дънхуан, град и оазис в самия край на Китай, се оказал това място, където за пръв път се укрепил родилият се в Индия 500 години пр.н.е. будизъм и откъдето после се разпространил по цялата страна. По същия път проникват в Китай християнството, манихейството, учението на Мохамед.