Двадесетте и две пещери представляват голяма част от запазилите се произведения на изкуството от вейския период. Интересни са не само за изкуствоведа и за специалиста по будизъм. Значението им е неоценимо за историците. Ярък пример за това може да служи пещера 285, която се отнася към първата половина на VI век. Върху тавана й е изобразена голяма многофигурна сцена — битка с разбойници. Окръжени от разтревожените демони на вятъра и гръмотевиците, яздят сковани в ризници разбойници. За всеки човек, за всеки кон е намерен свой, неповторим ракурс, често толкова съвременен и необикновен, че е трудно да се повярва, че това са древни фрески, а не майсторска, талантлива шега на наш съвременник. Тук е и градът, и разтревожените жители, и слугинята, която се е изкачила на терасата, за да съобщи на господарите си страшната новина, и малобройните защитници на града, които се стараят да спрат нападателите.
Зад пещерите от вейско време започват пещерите от времето на династиите Суй (589–618 г.) и Тан (618–907 г.). Тези триста години са златният период на китайското изкуство, разцветът на пещерния град, императорите покровителствували будизма и стотици монаси се заселили в оазиса. Пещерите от династията Суй са осемдесет и седем, от танската епоха — сто седемдесет и седем. Пещерните храмове от това време си приличат. Строени са по много строги образци — малко квадратно помещение с площ шест-осем квадратни метра, пред задната стена на което стои група различни нашарени статуи, представляващи бодхисатви. Много от скулптурите са повлияни от гръцката и персийска култура. Великият копринен път е функционирал много активно и така наричаните елинизирани държави на Северна Индия и Персия са влияли косвено върху развитието на китайската скулптура, особено по западната граница на Китай.
На страничните стени са нарисувани сцени от живота на Гуатама-Буда и „Западния рай“, чиито обитатели блаженствуват до изящни павилиони край бреговете на прозрачни езера. В пещерите има много портрети. Това са ктиторите, с чиито пари е изсечена и изрисувана пещерата. За тях също се е намерило място сред небесните жители и светците.
Ктиторите бавно се разхождат, заобиколени от слугите си. Облечени са модно и се държат непринудено и уверено. Художникът е искал да поласкае ктиторите и семействата им и затова по женските фигури например може да съдим за образците на женска красота в Китай преди хиляда и петстотин години. Красивите жени трябвало да бъдат тънки, високи и стройни. Дългите рокли с висока талия свободно падали до пода, косите били събрани в голям кок на тила.
Все по-смели стават сюжетите на фреските и скулптурите. Художниците вече не се задоволяват с поръчаните сюжети и „жития“ на Буда. Образец на живописта от това време служи пещера 220, която се оказала в по-изгодно положение, отколкото съседните. Фреските й, сто години след създаването им, с нещо не са харесали на неизвестен нам будист. Или модата се изменила, или той намерил по-добър според него художник, и ето че заповядал да се замаже още почти незасегната от годините фреска и да се нарисува върху нея нова. И само преди двадесет години се откъртило парче от по-късния период и под него се оказала фреска от периода на ранните тани.
Може смело да се твърди, че никъде в света по това време не е имало живопис, равна на живописта в пещерите на хилядите буди. Рим паднал и традициите му се забравили. Аджанта и Паган се подчинявали на много строги канони. А в Дънхуан художниците правели експерименти и от една пещера към друга се вижда как и кога са се извършили откритията в живописта, които след това, след хиляда години, отново ще открият художниците на Ренесанса. Ето че е изобразена перспективата, картините стават все по-дълбоки и по-живи, реките, изтичащи от снежните планини, се разливат сред оголени дървета на преден план, пилигрими се спират да пренощуват в хана, под крепостта, на фона на далечни хълмове, воини тренират фехтовка. Пред трона-лотос са се събрали придворните и слугите в бъбрива и жива тълпа…