Фарът бил и крепост — предна позиция на Александрия и наблюдателен пост: светлината му се виждала от десетки стадии, а от върха му можело да се види неприятелската флота далеч преди приближаването й до града.
На кулата имало много остроумни технически приспособления: ветропоказатели, астрономически прибори, часовник.
Фарът бил така великолепен, че Сострат Книдоски, страхувайки се, че може да потъне в забрава, предприел рисковано нарушение на предписанията на Птолемеите. В основата на фара издълбал надпис: „Сострат от град Книдос, син на Дексифон — посвещава на боговете — спасители за благополучието на мореплавателите“. Той скрил надписа под слой мазилка, върху която било издълбано името на Птолемей Сотер. Сострат не се надявал да доживее времето, когато ще се олющи мазилката, пък и не било в негов интерес да разбере реакцията на управника на тази негова постъпка. Но в бъдещето…
Надписът на Сострат бил видян от римски пътешественици. През това време фарът още работел. С падането на Римската империя той престанал да свети — пропаднала овехтялата през столетията горна кула, но дълго още били здрави стените на долния етаж, които се разрушили от земетресение през XIV век. Руините на древния фар били използувани при постройката на турска крепост, където съществуват и досега.
Реконструкциите на Александрийския фар приличат малко на нюйоркския небостъргач Емпайър Стейтс Билдинг.
Чудо седмо
СТАТУЯТА НА ЗЕВС ОЛИМПИЙСКИ
Статуята на Зевс Олимпийски е единственото чудо на света на европейския континент.
Нито един от храмовете на Елада не се сторил достоен на гърците за титлата „чудо“. А като избрали за чудо Олимпия, те запомнили не храма, не светилището, а само статуята, която се намирала вътре.
Зевс имал най-пряко отношение към Олимпия. Всеки местен жител помнел отлично, че именно тук Зевс победил кръвожадния Кронос, родния си баща, който от страх, че синовете ще му отнемат властта, започнал да ги яде. Зевс се спасил така, както са се спасявали героите от приказките на всички народи — винаги ще се намери добро сърце, което да съжали младенеца. Ето че и Рея, жената на Кронос, незабелязано пъхнала на мъжа си голям камък вместо Зевс, който той глътнал. Кронос очевидно гълтал децата си цели.
Когато Зевс пораснал и победил баща си, той го накарал да повърне всичките му братя и сестри, включително и злополучния камък. Жестоки времена, жестоки нрави!
Олимпийските игри били уредени именно в чест на това събитие и те започвали с жертвоприношения на Зевс.
Храмът на Зевс със статуята му, изработена от великия Фидий, била главната светиня на Олимпия. Фидий бил известен не само със статуята на Олимпийски, но и със статуята на Атина в Партенона и с релефите по стените му. Заедно с Перикъл Фидий изработил план за преустройството и украсата на Атина, което струвало скъпо на Фидий — враговете на могъществения му приятел и покровител станали и негови врагове. Отмъщението им било банално и мръсно, но еснафите били жадни за скандал — Фидий бил обвинен, че укрил злато и слонова кост при издигането на статуята на Атина в Партенона.
Славата на скулптора се оказала по-силна от зложелателите му. Жителите на Елада внесли залог за затворника и атиняни сметнали този предлог за достатъчен, за да пуснат Фидий да работи в Олимпия. Той останал там няколко години, за да извае статуята — синкретична по материал и известна ни по описанията и изображенията върху монети.
Статуята на Зевс се намирала в храм, чиято дължина достигала шестдесет и четири метра, широчината — двадесет и осем, а височината на вътрешното помещение била около двадесет метра. Седящият върху трон Зевс в края на залата подпирал с глава тавана. Голият до кръста Зевс бил изработен от дърво. Тялото му покривали пластинки от бледорозова, топла слонова кост, дрехите му били от златни листове, в едната си ръка държал златна статуя на Нике — богиня на победата, а с другата се опирал на висок жезъл. Зевс бил толкова величествен, че когато Фидий завършил труда си, се приближил до статуята, която сякаш плувала над черния мраморен под на храма, и попитал: