Съществува следната закономерност: докато държавата е силна, не й трябват непристъпни крепости, съседите не смеят да я нападнат. Когато държавата отслабне, никакви крепости не могат да се задържат дълго. И колкото и да са храбри защитниците им, колкото и да са пълни складовете и дълбоки кладенците, ще измине месец или година — и в резултат на слабост, предателство, подкопаване, взрив, — крепостта непременно ще падне. Паднала е Рязан под натиска на Батия, паднали са Вавилон, Ерихон, не изиграли ролята си линията Мажиио и линията Зигфрид… В Азърбайджан, близо до село Чукуюрт, върху отвесна скала се издигат развалините на замък. Няколко години един млад учител от местното училище търсил път към непристъпния връх. Едва на третата година стигнал до първата площадка, покрита с парчета керемиди, стъклени гривни и глинени гърнета. Тук някога местните князе са се крили от Сасанидите. Но не са могли да се спасят…
Великата китайска стена е трагичен паметник, разказващ за приказното богатство, надменността и могъществото на китайските императори, за невероятното трудолюбие и търпение на китайските майстори и за безполезността на безбройните жертви, тъй като стената така и не изпълнила определената й роля.
В древността и в средните векове степите и пустините на Северен и Западен Китай били населени с непокорни чергари. През периодите на засилване на Китайската империя войските й превземали и временно подчинявали жителите на тези места, но династията отслабвала, Китай се разпадал на враждуващи области, селските въстания довършвали отслабващия колос и тогава ролите се сменявали: северните и западните чергари нахлували във вътрешните области, отвличали пленници и добитък, а понякога завземали столицата и поставяли на престола свое протеже. Така са се основали монголските и манджурските династии. Китай пък възприемал победителите, разтварял ги в милионите маси китайци, учил ги на своята култура, на своята религия и след няколко десетилетия отново намирал свободата… или забравял, че на престола седят потомците на неотдавнашните завоеватели.
Но дори и в мирно време чергарите представлявали опасност за районите, които граничели със степта и пустините. Джоу и особено хуните периодично опустошавали граничните райони. Хиляда години пр.н.е. племената джоу вече разгромили Ниската държава и вождовете на джоу, като основали династия, взели в ръцете си властта в Китай. През периода на враждуващите царства китайските князе и губернаторите на граничните райони се опитвали да намерят средство против набезите — държавите, на които бил разделен Китай, не могли да заделят достатъчно войска за опазване на дългата граница.
Известно е, че чергарите не могли да щурмуват градове. Те нямали свои градски селища и били свикнали да воюват на седлото. Умението да щурмуват крепости ще дойде по-късно, когато техните потомци и роднини ще тръгнат на запад, покорявайки азиатски, руски и европейски княжества и държави.
Управниците на китайските държави започнали да строят през IV-III век пр.н.е. крепостни стени при проходите и на традиционните пътища, по които чергарите прониквали в Китай. Тези стени, по-точно отначало земни насипи, достигали понякога внушителна дължина, се проточвали на десетки километри.
Не е изключено отрядите на чергарите да са се спирали пред насипите и дори да са отстъпвали. Обаче тук му е мястото да се припомнят думите на английския генерал, казани след много столетия. Първите насипи въпреки цялата им мощ показали слабост — нямало кой да ги пази. Заети с междуособици, управниците на Китай забравяли за западните граници. Насипите показали и друга слабост — можели да бъдат заобиколени.
През IV век пр.н.е. сред враждуващите царства се откроила държавата Цин. Царството бързо укрепнало и този процес бил свързан с името на министъра Шан Ян, който реорганизирал цялата страна по военен маниер. Всеки пет семейства се обединявали в едно „у“, десет — в „ши“. Вътре в подразделенията била въведена колективна отговорност. Ако един член на някое от семействата извършвал простъпка, отговаряло цялото „подразделение“. По този начин (а това има пряко отношение към създаването на Великата китайска стена) вместо един престъпник държавата получавала наведнъж няколко.