След редица войни през 318 година пр.н.е. управникът на Цин победил обединените армии на другите държави и съюзниците им хуните. Само царството Джоу, както уверяват хрониките, продължавало да се съпротивява. Войските на Джоу командувал непобедимият дотогава генерал Лин Бо. Седемдесет години след разгрома на коалицията, когато вече нищо, както изглеждало, не могло да спре войските на дините, Лин Бо оглавил половинмилионната обединена армия. Няколко седмици цините не могли да направят нищо. Всичките им опити да предизвикат Лин Бо към сражение в открито поле се проваляли. Генералът си мълчал, предпочитайки да изчаква зад сигурните укрепления и след като избере най-изгодния момент, сам да премине в настъпление.
Тогава цините променили тактиката си. Там, където не помага военната сила, трябва да помогнат интригите. Цините не се скъпели на пари и подаръци за придворните велможи на царя на Джоу. Те пък честно си отработвали подкупите: щом видели царя, веднага започвали да хулят с последни думи стария генерал, като уверявали монарха, че се таи в крепостта от страх. Най-после царят повярвал на придворните и уволнил командуващия, като го заменил с млад генерал, храбър и бърз в действията. Младият генерал, който бързал да се отличи, извел войските в полето и веднага бил обкръжен. Армията на Джоу била голяма, но армията на цините била два пъти по-голяма. Четиридесет дни се сражавала армията на Джоу в обкръжение. Няколко пъти войниците се опитвали да разкъсат обръча, но царят на цините, който бил мобилизирал в армията си всички свои поданици от мъжки пол над петнадесет години, имал, както се казва, превъзходство в жива сила. Най-после останките от разгромената армия на Джоу били пленени и една част от тях убити, а друга част поробени (което също има най-пряко отношение към Великата китайска стена).
През 246 година пр.н.е. на престола на Цинската държава се възкачил Джен, който продължил да укрепва младата държава и след няколко години, като покорил последните независими княжества на Китай, се обявил за „пръв император на Цин“. Бил коронясан под името Цин Шъ-Хуан и така влязъл в историята.
Това бил човек с нестихваща енергия и тщеславие. По негово време се вършело колосално строителство. Наистина от постройките на Цин Шъ-Хуан практически нищо не се е запазило, обаче е известно, че в двореца на императора, на втория етаж, се намирала зала, в която можело да се съберат десет хиляди души, а залата на долния етаж на същия дворец била толкова висока, че намиращите се в нея пилони със знамена достигали височината петнадесет лакти.
Цин Шъ-Хуан успял да си построи приживе и мавзолей, висок петстотин лакти, с окръжност повече от пет хиляди лакти. Върху тавана му били изобразени съзвездията, а по пода течели реки от живак, които се вливали в морета от живак.
За такова строителство трябвало много работници. Този проблем Цин Шъ-Хуан разрешил също с присъщия му размах и простота. Цифрите, които се налага да се използуват при разказа за строителството, приличат на астрономически, което поразява, особено ако си припомним кога е било това — преди две хиляди години.
В строителството на мавзолея били заети седемстотин хиляди души. В строителството на двореца, иригационните съоръжения и Великата китайска стена — милиони. При набирането на такова количество хора на императора му помогнали както войните (стотици хиляди военнопленници), така и разделянето на държавата на „у“ и „ши“. Ако законът се нарушавал от един човек, в робство попадали десет семейства. И десетте семейства се изпращали на великите строежи на Цин Шъ-Хуан.
Там от хората изстисквали всичко, което било възможно: мавзолеят, дворците, каналите и на първо място Великата китайска стена са построени буквално върху костите на работниците. Ежедневно загивали хиляди, десетки хиляди хора, но на тяхно място идвали нови. Не е чудно, че синът на императора, който наследил жестокостта му, но не и силата му, заплатил с живота си за политиката на баща си. Империята на Цин рухнала и се разсипала на прах, като просъществувала малко повече от половин век.
Цин Шъ-Хуан успял да построи основите на Великата китайска стена, най-великото в света фортификационно съоръжение, което така и не могло да изпълни предназначената му роля — да противостои на набезите на хуните, затова пък изискало толкова сили и човешки жертви, че нито една война не би могла да се сравни със загубите при строителството му.