Отначало Великата китайска стена обединила в едно цяло съществуващите по-рано насипи, съоръжени от губернаторите и князете. Освен това върху нея имало построени кули. Цялото това многокилометрово съоръжение се нарича Вътрешна китайска стена.
След падането на династията строителството се прекъснало временно и се подновило вече при следващите императори, когато станало ясно, че набезите не спират и чергарите заобикалят стената от юг и север и я преодоляват в местата, които не се пазят.
След хилядагодишно строителство стената приела сложна разклонена форма. Когато днес говорим за Китайската стена, то имаме пред вид Външната китайска стена, строена по-късно, завършена при династията Мин в средата на XVI век.
Щом в Китай идвала на власт що-годе силна династия, способна да мобилизира няколко стотици хиляди души за строителството, към стената отново се проточвали кервани и умирали от глад и болести робите и събраните от всички краища селяни.
А в промеждутъците между тези династии стената не изпълнявала задачата си. Преодолявали я и отрядите на алтайските тюрки през VII век, и монголците както през XIII век, така и през 1499 година, когато Есен, вожд на монголското племе ойроти, стигнал стените на Пекин.
Последната война накарала императорите от минската династия да побързат със завършването на стената. Императорите били убедени, че щом тя стане толкова дълга, че да не може да се заобиколи от фланговете, и щом в нея не остане нито едно слабо място, което могат да преодолеят чергарите, Китай ще бъде в безопасност.
Най-после стената се проточила в непрекъсната линия, дълга две хиляди и седемстотин километра, а общата дължина с всичките й израстъци, разклонения и успоредни насипи достигала шест хиляди километра.
… Не минало и половин век от деня на окончателното й завършване, когато я преодолели манджурите и като се възползували от разпадането на императорската армия и несъгласуваността в действията на селските вождове, завзели Пекин. При това е важно да се отбележи, че още преди окончателното покоряване на Китай манджурите често прехвърляли Великата китайска стена и отвеждали пленници и добитък. При един такъв набег отвели със себе си четвърт милион души и половин милион глави добитък.
Изображенията на Китайската стена, известни на всеки от детските му години, не създават съвсем правилна картина. Всичките се отнасят за части, намиращи се близо до Пекин, където стената се е запазила добре или е реставрирана. Това е най-късата й част. Тук тя достига стандартна височина петнадесет метра и ширина четири метра с такова пресмятане, че скривайки се зад зъберите й, отгоре да могат да минат волски коли или войнишки отряди. През всеки сто-сто и двадесет метра над стената се издигат квадратни ниски кули, доминиращи над околната местност. Тук-таме в стената има порти. Те са разположени на керванските пътища и край градовете.
Петте основни порти на петте главни кервански пътища се смятали за вратите на Китай. Една от тях се намира близо до Пекин, край град Шайхайгуан. Тук и до ден-днешен докарват китайците, починали в „областите извън стената“. В съзнанието на много от китайците до ден-днешен областите, които не са заградени от стената, не са Китай. Градовете край петте порти като правило имат грамадни гробища.
Обаче далече от големите градове, не по главните направления, стената не изглеждала толкова внушителна, както край Пекин. Тук-таме тя представлява просто полуразрушен земен насип. Това се отнася особено до израстъците и разклоненията й, които били построени преди хиляда, та дори и преди две хиляди години. Най-добре са се запазили частите от стената от синкави тухли и камъни, запълнени със земя.
Но и в местата, където стената се е разрушила, са останали кулите. Някога е имало шестдесет хиляди кули, поне така твърдят китайските историци. Сега наброяват около двадесет хиляди — също внушителна цифра.
Изчислено е, че за строителството на стената са изразходвани седемстотин милиона човекочаса, сто осемдесет милиона кубически метра земя и шестдесет милиона кубически метра камъни и тухли. Не споменавам количеството работници, които са умрели там — те са стотици хиляди. Нито един египетски фараон не е и сънувал такъв обем работа.
И сега, както и преди хиляда години, стената тича през целия Китай, срещайки на пътя си планина, тя не я заобикаля, а се изкачва на върха й, за да се спусне от другата й страна, пресича сухи степи и преминава край градове. Тя е чудесна и по моему трагична. Това е най-великият в света паметник на многовековния труд на целия народ, но едновременно е и паметник на човешката мъка, безправие и на безполезността на начинанието, в чието създаване никой не можел и не поискал да се спре.