— Ти доволен ли си, Зевсе?
В отговор се разнесъл гръм и подът в краката на статуята се пукнал. Зевс бил доволен.
Остана да се опише тронът на Зевс, който бил украсен с барелефи от слонова кост и златни статуи на богове. От двете страни тронът бил изрисуван от художника Панайн, роднина и помощник на Фидий.
По-късно византийските императори преместили статуята много внимателно в Константинопол. Макар и да били християни, никой не вдигнал ръка срещу Зевс. Дори християнските фанатици, врагове на езическата красота, не посмели да разрушат статуята. Византийските императори отначало си позволявали да ценят високото изкуство. Но за дълбокото удовлетворение на християнските проповедници бог наказал езическия си съперник, като отмъстил по този начин на изоставилите праведния път императори. През V век дворецът на император Теодосий II изгорял. Дървеният колос станал плячка на огъня: само няколко овъглени костени плочки и люспици от разтопено злато останали от творбата на Фидий.
Така загинало и седмото чудо на света…
Може да се помисли, че съдбата била особено безмилостна именно към чудесата на света, чиято орис се оформила толкова трагично. Но това не е така. Купчините от натрошени тухли, многото високи хълмове, издигащи се в Близкия Изток, в Средна Азия, в Индия, Китай са следи от съществувалите някога там, но напълно изчезнали от лицето на земята градове, от които не е останала нито една къща или храм, а понякога дори и името. Всяка година се появяват известия за нови забележителни открития на археолозите, таещи в себе си като правило и нотка тъга. Стенната живопис в Пенджикент разказала за дворец в този град, който никой никога няма да види; статуята на лежащия Буда, открита в Средна Азия, съобщила за много будистки храмове, от които не е останало и следа; лъвските капители на колони и останките от масивни олтари в града-храм, намерен в Колхида, говорят за сгради и скулптури, загинали безвъзвратно…
Ако се съберат заедно всички забележителни паметници от древността, ще се окаже, че от сто едва ли един е доживял до наши дни.
За щастие това никога не е възпирало хората от нови опити да построят, изработят, издялат, нарисуват — да изразят себе си и своето време чрез голямото изкуство.
И малкото, което се е запазило до наши дни, ни дава възможност да си представим изкуството на Изтока, дава ни право да се гордеем с великите майстори от миналото, където и да са творили — в Индия, Сирия, Япония, Бирма, Етиопия…
ЧАСТ II
БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И СРЕДНА АЗИЯ
ВАВИЛОНСКИЯТ ЗИКУРАТ
Съществувала ли е кулата?
Опитайте се да направите прост опит: помолете някого да изброи седемте чудеса на света. Най-вероятно първо ще ви назоват египетските пирамиди. След това ще си спомнят за висящите градини на Семирамида и почти сигурно ще споменат Вавилонската кула. И ще сгрешат. Вавилонска кула не е имало. В библията се казва, че започнали да строят кула, но се случило вавилонското стълпотворение; ръководството на строителството не могло да намери необходимия брой преводачи и пред вид на езиковите бариери работите били прекратени.
Всичко това е така. Ако, разбира се, се вярва на библията.
Е, ами ако не се вярва? Ако се направи опит да се изясни какво все пак в същност е било там, във Вавилон?
Отначало да прелистим страниците на историята и да видим как са си представяли хората тази загадъчна кула, как полека-лека се изменял нейният вид…
Най-ранното изображение на Вавилонската кула, което е достигнало до наши дни, се е запазило на барелефа на Салернската катедрала в Южна Италия. То се отнася до XI век. Там е изобразена малка, колкото два човешки ръста, правоъгълна постройка, която прилича на незавършена европейска крепостна кула. Двама души отдолу подават плосък съд с разтвор, а третият, който едва се е наместил на горната площадчица, е протегнал ръце, за да поеме този съд. А отляво на кулата, на нейна височина — строителите достигат едва до кръста му — стои самият бог. Той назидателно е протегнал ръка към кулата. Авторът на барелефа не е имал голямо въображение. Оставил го е за зрителите, които били длъжни да повярват, че заради тази неугледна постройка е могло да започне вавилонското стълпотворение.
През следващите сто години образът на Вавилонската кула не е претърпял много изменения. Върху сицилианска мозайка от XII век кулата не е пораснала, само са допълнени два детайла: врата и строително скеле до нея. По-нагледно кулата била представена като илюстрации към пражката Велиславска библия (XIV век). По нея може да се изучава крепостното строителство на средновековна Чехия. Кулата тук е висока колкото двуетажна къща и художникът дори е намерил място да изобрази самото вавилонско стълпотворение. Отгоре от облак се е подал до кръста господ бог. Той е закачил с гега току-що поставената тухла и иска да я откърти. От облаците се показват също така ръце на ангели, които избутват от кулата изумените зидари. Останалите строители продължават работата си като че ли нищо не се е случило.