В наши дни любителите на мистериозното не могат да се задоволят с духове и вещици. Суеверията в днешно време се маскират в наукообразни одежди. Така се родиха хипотезите за пришълците от космоса, дошли, за да построят нещо. И по-нататък с убедеността на колониални чиновници от миналия век съвременните апологети на пришълците отчаяно ограбват цивилизациите на Изтока. Страници от книги и отделни филми изобилствуват с изявления, че нашите прадеди не са имали силата да построят пирамидите на Египет, Баалбекските храмове, да отлеят желязната колона в Делхи и дори да нарисуват фреските на Тасили. Убедителната сила на подобни хипотези се основава на това, че далеч не всички знаят кога и как наистина е бил построен този или онзи храм или монумент. Помислете само: привържениците на пришълците не се сещат да им припишат строителството на Айфеловата кула или на Московския Кремъл. Впрочем на жителя на Индонезия, който не е запознат с френската или руската история, би могло да се внуши подобна версия.
Дълбоко убеден, че всички чудеса на земята са създали хората без намеса отвън, колкото и невероятни да се струват на съвременния жител тяхното майсторство и обем на работа, искам да докажа, че „подозираните“ в неземен произход чудеса са толкова земни, колкото и Тадж-Махал или което и да е минаре на Хива.
Най-накрая трябва да спомена, че в книгата понятието „чудо“ се третира така широко, както са го третирали древните (особено ако се имат предвид такива „апокрифни“ чудеса като Александрийската библиотека). Между чудесата са и цели градове и дори местности, подобни на Гьореме в Турция. Тук ще се срещнат чудеса, разпрострели се на няколко километра — Великата китайска стена, чудеса от няколко десетки квадратни метра, като Бехистунския надпис или фреските на Сигирия, чудеса, които могат да се държат в ръце — скулптурите от Ифе. Нали целта на книгата е да даде представа за разнообразието и богатството на културите на Изтока и за неоценимо важното им място в историята на човечеството?
Когато била създадена дълготрайната формула на „седемте чудеса“ (III век пр.н.е.), всички те са били в по-голямата си част незасегнати още от времето и хората и главно — леснодостъпни. Античният средиземноморски свят, който станал особено тесен и опознат след създаването на империята на Александър Македонски и възникването на елинизма, позволявал на любознателния пътешественик да види всичките седем чудеса най-много за няколко месеца благодарение на това, че нито едно от тях (с изключение на Вавилон) не било отдалечено от морето. А и за Вавилон водели много оживени търговски пътища.
Скоро едно след друго чудесата започнали да изчезват. Римският пътешественик вече не би могъл да види всичките седем. А до наши дни е оцеляло само едно от чудесата и колкото и да е парадоксално, най-древното — египетските пирамиди.
ЧАСТ I
ПЪРВИТЕ СЕДЕМ ЧУДЕСА
Чудо първо
ЕГИПЕТСКИТЕ ПИРАМИДИ
Египетските пирамиди са най-известните постройки на Земята. По-забележителни няма да намериш. Освен това те са и най-древни от известните. Гигантските гробници на фараоните от IV египетска династия — Хуфу (Хеопс) и Хафра (Хефрен) — са издигнати преди около пет хиляди години и нито времето, нито завоевателите са могли да направят нещо с тях. Почти три хиляди години след това съществувала египетската държава: сменяли се на престола фараони и царе, но пирамидите, издигнати в зародиша на египетската цивилизация, си останали най-могъщите съоръжения в страната, както и в целия свят. Днес, когато казваме, че през 1889 година Хеопсовата пирамида престанала да бъде най-високата сграда в света, като отстъпила първенството на Айфеловата кула, прикриваме несъизмеримостта на съоръженията с абстракцията на мъртвите цифри. Височината е само една от характеристиките на пирамидата. 137-метровата грамада (по-рано е достигала 147 метра, но върхът й се срутил) е изградена от 2300000 старателно обработени блокове от варовик, всеки от които тежи повече от два тона. Практически без никакви механизми, само с помощта на клинове и чукове грамадните каменни блокове били изсичани в каменоломните на другия бряг на Нил, обработвали ги там на място, след това ги примъквали с папирусни въжета до водата, влачели ги на строителната площадка и по полегатия склон на хълма, който растял заедно с пирамидата, ги измъквали на върха. Херодот уверява, че пирамидата е строена двадесет години, а в строителството били заети едновременно сто хиляди души, които подменяли всеки три месеца, а колко са останали живи след тези три месеца, знаели само писарите на фараона — до нас не е достигнал броят на хората, принесени в жертва на пирамидата, преди тя да стане гробница на един човек. Фараонът е отвел със себе си в тъмното царство на смъртта десетки, а най-вероятно стотици хиляди поданици. Затова пък точно е известно, че към този двадесетгодишен подвиг на народа, подвиг според мен безсмислен, но грандиозен, никой освен египтяните и робите от съседните страни не е имал никакво отношение. Всеки етап от строителството бил отбелязан от художници и в наши дни е потвърден от археолозите. При нужда пирамидата може да се построи отново, като се повторят точно всички действия на строителите; в каменоломните са намерени папирусни въжета, с които са изтегляли от там грамадните каменни блокове, и инструменти на каменоделците.