Но дъжд вали рядко, много рядко. „Розовият град, стар като самото време“ — така писал един английски поет за него преди сто години. Градът, нерушим като скалите, в които е изсечен, стои подобно на паметник на малкия народ, който обичал и разбирал красотата.
ХАДРАМАУТ
Градовете на небостъргачите
Някои езиковеди уверяват, че думата „хадрамаут“ може да се преведе, като „присъствие на смъртта“. Може и да не е така, но едва ли на земята ще се намери сурова пустееща местност по-малко пригодена за живот на хората, отколкото каменистите долини на Южна Арабия — Арабия феликс, „щастливата земя“, както я наричали древните гърци, знаещи за нея от разказите на водачите на кервани, които докарвали от там благоухания и екзотични тъкани.
Пътникът, който прониква към Хадрамаут от Аден, трябва предварително да се подготви за трудния път. Сега по тези места се появиха някакви пътища и до някои градове на Хадрамаут може да се стигне с кола, но допреди няколко години керваните, отиващи в Хадрамаут, наемали солидна въоръжена охрана и се запасявали с вода и храна. В пустинята могли да се натъкнат на разбойнически банди, организирани от някой шейх, който не виждал в разбойничеството нищо позорно за истинския воин.
От кладенец до кладенец, обозначени от редки дървета и ниски бедуински шатри, покрай гробища, приличащи отдалече на разпилени камъни, по склона на сухи рижи скали, по пресъхнали корита на стихийни водни потоци, влачещи камъни, тиня и дървета, покрай кулите на рядко срещащи се села — покрай целия този враждебен и негостоприемен свят се нижат редките кервани. В пясъчните и каменисти равнини миражите са чести: пътниците виждат колебливите картини на небесносини езера, села с финикови палми около тях…
Но как се е оказал тук миражът, който се издига в края на равнината до стръмните планини — редици небостъргачи, бели и розови, създадени от широкия размах на таланта на съвременен архитект?
И керванджиите, равнодушни към обичайните миражи, се оживяват, ускоряват крачките и подканват камилите да избързат.
— Шибам — се разнася по кервана. — Пред нас е Шибам.
… На самия край на света, в безводните и диви планини на Южна Арабия, на двеста километра непроходима пустиня от Персийския залив, се намира градът на небостъргачите, невероятен, но въпреки това жив, съществуващ вече няколкостотин години, имащ собствен султан, пазар и горички от финикови палми. Това е най-чудният от миражите в света — той съществува.
Миналото на Арабия феликс не е много изучено. В наши дни там работят експедиции от археолози, които се стараят да разплетат дългата и сложна история на многобройните държави, съществували в южната част на Арабския полуостров дълго време преди новата ера. Оттук Савската царица е ходила при цар Соломон с безценни дарове, а царството й, тайнствено и недостъпно, географите дълго време разполагали в най-фантастични места на Земята, включително и в Южна Африка.
Сега вече съвсем точно е известно, че Южна Арабия била населена отколе с арабски племена от семитската група, които доста се различавали от северните араби; дори езикът им се различавал от класическия арабски език — бил близък до етиопския.
За пръв път за тези държави се споменава в литературата към 288 година пр.н.е. В труда на гръцкия философ Теофраст се говори за най-древната от тях — държавата Саба.
Сабейците, които заемали крайбрежните райони на най-южната част на Арабския полуостров, били финикийците на южните морета. Царството им напреднало значително по-рано от другите арабски държави поради изгодното си географско положение. Сабейските заселища били разположени на пътя от Египет за Индия. Тук минавали търговски пътища, по които се пренасяли перли от Персийския залив, тъкани от Индия, коприна от Китай, маймуни, слонова кост, злато и щраусови пера от Етиопия. А и самата сабейска земя давала ценни продукти за търговия. Тук растели подправки, получавали миро и благовония — най-ценните стоки на древния свят.
В книгата „Перипъл на Еритрейско море“3 — основен географски справочник на древността (I век пр.н.е.) — за сабейските пристанища се говори като за богати селища. Сабейците имали монопол над мореплаването във водите на Персийския залив, за който в същия перипъл е казано: „Мореплаването покрай бреговете на Арабия е опасно. Там няма пристанища, места за хвърляне на котва и подслоните за кораби не са добри, скалите и подмолите са ужасни.“ Сабейците отлично познавали морето и по-добри моряци от тях нямало в цяла Южна Азия.
Стоките обаче не винаги са могли да бъдат превозени по море. Често корабите се разтоварвали в сабейските пристанища и стоките се препращали по-нататък по кервански пътища. Те били също така изследвани за пръв път от сабейците и водели на север — към Петра и в Сирия; на запад — през Синай и Египет; на североизток — в Месопотамия и Индия.
3
Перипъл или перипли представляват особен жанр в античната литература. В тях се описват крайбрежията на моретата, покрай които се движели древните мореплаватели. — Бел.ред.