От древността се е запазил и обичаят да се украсяват къщите. Те са се извисили към небето, но вратите им са малки и двете им крила, а също и черчеветата, и капаците на прозорците са украсени богато с дърворезба, на горните етажи има много колони с резба, по стените се вижда орнаментална украса.
И това не е чудно, нали Южна Арабия е била прочута със скулптурите си, някои от тях и сега красят музеите на света. В Хадрамаут са красиви и джамиите, и мавзолеите, в които през традиционните мюсюлмански форми прозират правите линии на абисинските обелиски — дори хилядолетието на мюсюлманството не е могло напълно да заличи древните връзки на тези страни.
… Керваните напускат града късно вечерта, за да преминат през нощта проходите. Въпреки че сега бедуини не нападат търговците, към морето все пак се стремят да тръгнат през нощта, така е прието и сигурно докато по пустините на Хадрамаут кретат кервани от камили, те ще напускат градовете през нощта. Макар че вече никой няма да помни защо.
ДОЛИНАТА ГЬОРЕМЕ
Пещерите на Кападокия
Случва се, че големи центрове на цивилизацията, градове, забележителни паметници се оказват встрани от големите пътища. Жителите ги напускат, пътищата обрасват… Ако хората се завръщат тук след много години, те често пъти нямат никаква представа за това, кой е построил този храм или е изсякъл в скалата онази пещера. И смятат, че са го направили духовете на цар Соломон или дори пришълци от космоса.
Така се случило с Петра, с Баалбек, така се случило и с долината Гьореме. И това съвсем не означава, че долината е обрасла с джунгли или е засипана с пясъци. В нея има турски села и хората се изкачват по тесните стълби на изоставените храмове, където съхраняват зърно и сушени кайсии. Но жителите не знаят кой, кога и защо е създал това чудо на света, едно от най-необикновените и като че ли от най-малко известните.
Долината Гьореме „открил“ само преди петдесет години белгиец йезуит и известно време учените смятали странните му съобщения за шега или грешка на мисионера.
… Почти в самия център на Турция, в провинция Анадола, самотно стърчи четирикилометровият изгаснал вулкан Ерджияс. Снежният му връх ясно се откроява на чистото синьо анадолско небе. При великана се събират три турски провинции — Кайсери, Невшехир и Нийде.
Някога си, в предисторическите епохи, вулканът обилно изригвал и залял с много метри лава широката долина. С течение на времето дъждовете и ветровете прерязали слоя лава, раздробили го на много хълмове, стълбове, конуси и стени. Когато тук дошли хора, а това се случило преди няколко хиляди години, и заселили долината, разбрали, че е по-удобно да се издигат къщи в кулите от лава, отколкото да се строят долу, на плоската земя. Още повече, че почвата е плодородна и всяко късче земя, която ражда и зърно, и грозде, и други плодове, е ценно.
И се е получил град, по-точно цял фантастичен свят, който напомня едновременно лунни планини, мравуняци на гигантски термити, капризни творения на скулптор авангардист или гигантско легло на факир с набити гвоздеи. В него има къщи гъби, къщи пирамиди, къщи обелиски, къщи куполи, къщи стени, къщи захарни бучки, къщи ракети. Те се издигат от долината на групи или самотно и никой не знае точно колко пещери има тук — те са хиляди.
Историята на заселването на долината Гьореме, или както са я наричали в древността Корема, наброява няколко хилядолетия. Вече през римско време град Кайсери (Кесария), разположен в края на долината, бил оживен търговски център, през който минавали керваните от Черно море за Сирия и от Армения за Бейрут. Тук се сблъсквали хора от много народности и зараждащата се християнска религия намерила сред тях много привърженици. През III век тук се образувала голяма предимно гръцка християнска община. Слуховете за нея се разнасяли от керваните по целия свят. Отшелници и монаси се стичали тук от цялата Източна Римска империя.
Фанатиците и анахоретите4 от ранното християнство сметнали пещерите на Гьореме идеални за отшелнически живот. Самите пещери са сухи и удобни, в тях е прохладно през най-голямата жега и топло през зимата, а долу, в падината, има вода, плодове и местното население с нищо не пречи на брадатите дрипави аскети, които са най-вече незлобливи и прекарват дните си в молитви към своя бог. А свободни пирамиди и кули има много — ще стигнат и за десет хиляди отшелници.