Към IV век тук се образували първите манастири и като постеснили малобройните кападокийци, заели значителна част от обширната долина.
Манастирите се множели и процъфтявали в течение на двеста години, докато през VI век в този край не нахлули персите, които разпръснали много християнски общини. После тук се появили арабите и град Кесария не можел вече да дава подслон на християните.
Но преследването на християните почти не засегнало манастирите и пещерите. Нито персите, нито арабите се опитвали да установят здрава власт в лабиринта от хълмове и кули, където дори денем е лесно да се заблудиш, особено ако се вземе под внимание, че долината заема площ от почти двеста квадратни километра.
От Кесария и други градове на Анадола тук се стичали преследвани хора и се разселвали по пещерите. Предполага се, че към края на I хилядолетие в Гьореме живеели приблизително тридесет хиляди християни.
Кулите и конусите сега давали подслон не само на един аскет, а на няколко семейства. Изсичали се все нови и нови етажи, пещерите се съединявали със стълби, преходи, тунели, мостчета. В тежките времена на първия етаж на кулата никой не живеел и стълбите се прибирали в момент на опасност. Затова пък по-горе се населявали по пет, десет, петнадесет етажа и дори се е запазила една двадесететажна „къща“, продупчена вътре като мравуняк от стаи, зали и преходи.
Някогашните килии на отшелниците се разширявали и превръщали в просторни църкви, украсени с колони и фрески. Бегълците се разделили на няколко секти и всяка се стараела да надмине съперниците си по богатството на църквите и манастирите…
А отвън непосветеното око не би могло да види нищо. Тук-таме по стените на конусите и пирамидите се чернеят четириъгълниците на прозорчета и тесни врати и никога няма да се досетиш, че там, в глъбината и полумрака, са скрити стаи, зали, църкви, складове. Това бил лъжовен свят на фасадна бедност, на малки прозорчета, свят, в който малцина от външните лица били допускани и малцина могли да оценят истинската му сила и размах.
А и полята, по-точно парчетата земя, разпръснати между скалите, изглеждали малки и във всеки случай не толкова плодородни и богати, каквито в същност били. Най-голямото селище в Азия на ранните християни напълно се самозадоволявало, а манастирите забогатявали, въпреки че властта в страната принадлежала на „неверниците“.
Войните на мюсюлманите и кръстоносните походи, залезът и гибелта на Византия — всичко това минавало встрани и както и по-рано учените богослови се усъвършенствували в теологичните спорове, селяните си отработвали данъка на манастирските полета; виното, отлежало в каменните зимници, се извозвало с бъчви в градовете, където се ценяло добре.
Но нови пришълци единоверци нямало, а старите постепенно се разотивали, понякога сменяли вярата си, напускали обитаемите пещери. В градчетата по покрайнините на долината се заселвали турци, те използували запустелите пещери като складове. Още няколко столетия функционирали две или три църкви, но през 1923 година при размяната на населението съгласно Лозанския договор гърците християни напуснали Гьореме. В някои пещери се заселили турски селяни, но повечето останали празни и в тях се развъдило невероятно количество гълъби. Селяните събират от пещерите птичия тор и наторяват нивите.
… Още действували църквите и последните монаси се трудели в манастирските лозя, но в Европа, отрязана от турските вътрешни провинции чрез многовековната религиозна вражда, забравили за долината Гьореме. И когато белгийският мисионер неочаквано се натъкнал в сърцето на Турция на доизживяващата последните си дни християнска община, бил поразен до дъното на душата си. И не толкова от църквите, изсечени в лавата, колкото от самия факт на така продължителното съществуване на християнска община в центъра на мюсюлманския свят, при това община, която не могла да се похвали с голям брой мъченици и светци: повече от хиляда години почти никой не се е интересувал от долината и нито един „жесток мохамедански цар“ не е организирал кланета на последователите на Христос.
Досега изследователите (трябва да се признае, че не са били много) не могат да кажат със сигурност, че са изучили поне по-голямата част от скривалищата. Гьореме все още остава пещерата на Аладин, чиито съкровища са разпилени в различни стаи.
В кулите на Гьореме, невидими зад четириъгълниците на вратите, са скрити три сравнително големи куполни църкви. Всичките изцяло са покрити с фрески — това е един от най-древните и добре запазили се образци на византийското изкуство. Най-богата и интересна се смята църквата на Тъмата. Фреските й са в ярки и светли тонове, меките и дори нежни линии напомнят фреските на руските катедрали. Църквите са създадени далече от бедствията и сътресенията на големия свят. Това се чувствува, като гледаш фреската, изобразяваща елегантен юноша с бастунче, в развяващо се наметало, макар че юношата не се намира на разходка — това е св. Георги Победоносец, който точно в този момент се бори с дракона, наистина твърде миролюбив наглед.