Хива, по-точно вътрешният й град — Ичан-Кала, — град музей, е единствен по рода си. Ако в Самарканд джамиите и медресетата отдавна са се загубили сред къщи и улици, събирайки се само тук-таме в групички, ако в Бухара старинните паметници силно са разредени със съвременни постройки, то Ичан-Кала, ограден със стена, се превърна в резерват на архитектурата.
Върху територията на древния град са се запазили няколко дворци, множество медресета, минарета и джамии, бани, покрити пазари, затвори и жилищни сгради. Там не е само музей — там и сега живеят хора. На върха на хълма са прокарани вода и електричество, децата всеки ден се спускат от хълма в новия град на училище, но дори не е необходимо да си затваряш очите, за да си представиш как по тесните криволичещи улички, покрай многопластовите гробища, задънените глинени стени, покрай тюркоазените глазирани керамични плочки прелитали конниците на хана, нижели се към покрития пазар дервиши и просяци, ситнели, притискайки се до стените, плътно забулени жени, шествували, увенчани с чалми молли и над всичко това сутрин се възвишавал пронизващият глас на муезина9.
Уличките тук са толкова тесни, че каретата, подарена от руския цар на своя васал — хана, така си останала да си стои в двореца: тя не би се вместила в нито една от тях. През цялото време, докато вървиш по Ичан-Кала, усещаш контраста между току-що напуснатия нов град и резервата. Там има буйна растителност, от която и къщите не се виждат, тук храсти и цветя има само в дворовете; там към улицата гледат прозорци, тук — нито един прозорец, само врати с резба оживяват охрената монотонност на кривите стени. Там — многообразие на цветове. Тук — два цвята. Глината и синевината на глазираните керамични плочки. И все пак градът е неповторимо прекрасен, еднообразен, многолик, както са многообразни еднаквите на пръв поглед, а в същност неповтарящи се хивински глазирани керамични плочки.
… Вечерното слънце позлатява стените, улиците се потапят във виолетова сянка. Отдалече, от парка, достига бухтенето на оркестровия тъпан. В крепостта идва тишината и, изглежда, че тясно сгушилите се сгради си спомнят за миналото.
Медресето Ширгази-хан се вглежда в града с тъмните си хлътнатини на аркадите. Ханът се върнал от хоросанския поход с огромна плячка, с много роби — повече от пет хиляди. Робите построили медресето. А за да се отличи пред Аллах, да извърши богоугодно дело, ханът обещал да освободи всичките роби, щом се свърши строителството. Робите изпълнили заповедта на хана, медресето било построено преди срока. И тогава на хана му се досвидяло да пусне петте хиляди роби. Заел се да им измисля допълнителна работа, да довършват нещо в медресето, започнал да се заяжда за всяка тухла и глазирана керамична плочка. Робите роптаели, но изпълнявали заповедите. Най-после търпението им се свършило. Когато ханът дошъл в медресето и измислил нова работа, робите се нахвърлили върху него и го разкъсали.
А ето, блестейки в светлината на залязващото слънце с ярките ленти на глазурата, като грамадна висока бъчва се издига Калта-Минар — паметник на суетността. То трябвало да стане най-голямото минаре в света. Всичките сили на хивинското ханство били хвърлени в строителството на гиганта. Но ханът умрял и наследниците му предпочели да харчат парите за други цели. Така си и стои в средата на града странното съоръжение, което дори недовършено, поразява с размерите и смелостта на замисъла.
А най-красив от всички в Ичан-Кала е гумбезът Пахлаван Махмуд — гробницата на хановете от Кунградската династия. Небесносиният му купол изглежда като копие на небосвода и отраженията на облаците тичат по хълбоците му както по истинското небе. Пахлаван Махмуд — юнак Махмуд — бил много интересен човек. В съдбата му трудно може да се намери нещо общо със съдбите на жестоките му наследници. Живял е преди шестстотин години и се е прославил не с войни или набези, а с литературни и спортни постижения. Известен е като професионален борец и като поет. Като борец не е познавал равни на себе си в Хорезъм и е ходил да се бори в Индия. Като поет ни е оставил диван10 на персийски език, в който четем:
Но най-много този поет и борец обичал да шие кожуси. В крепостта имал кожарска работилница и завещал да бъде погребан на нейното място. Тук се и издига построеният след много години мавзолей. А до него — по-малки мавзолеи, гробници, приличащи на колиби; в Хива подпочвената вода е близо до повърхността и затова от памтивека са погребвали не в земята, а на земята, в гробница.