Грамадният покрит пазар с куполи и дълбоки ниши е толкова просторен и прохладен, че и днес в него има магазини. Той не е единствен. Има и друг. Данъците от него отивали за комплектуване на ханската библиотека, с тези пари се купували свещени книги.
Многобройните медресета в града били доста богати. Хановете не се скъпели за подаръци на бога. Например медресето на Ала-Кули-хан владеело девет хиляди хектара поливни земи — богатство, което с нищо не може да се сравни в пустинята.
Обиколката из града довежда до тесен коридор, чиито стени като че ли се събират над главата. Това е улица между два двореца. В единия от тях — този, който се намира срещу пазара, си струва да се влезе.
Това е крепост в крепостта. След теб се затваря ниската врата с резба и се озоваваш на тъмно. Още една врата. И веднага — друг свят. Като че ли и въздухът тук е друг, по-прохладен, по-свеж, макар че вътрешният двор е ограден отвсякъде със стени.
Дворът е застлан с плочи, които тук-таме отстъпват място на дървета. Наоколо — галерии, подпирани от старинни колони с резба. На галериите излизат вратите на дворцовите помещения — хазната, харемът, тронната зала, ханската стая. И навсякъде небесносини глазирани орнаментирани керамични плочки. Глазурата им е прекрасна. Такива няма дори в прочутите с керамиката си Бухара и Самарканд. „Цветята на тези рисунки — писал един летописец — служат за мостри на пролетта.“
Главният двор не е единствен в двореца. Ако преминеш няколко полутъмни коридори и зали, ще се озовеш в друг, с джамия и кръгло възвишение по средата, приличащо на лобно място. Тук идващите с поклон туркменски и каракалпакски васални вождове спирали покритите си коли: те не обичали стаите. Същото възвишение има и в главния двор, пред харема. Казват, че там живяла в покрита кола една от жените на хана, чергарка.
Сега в двореца е разположен историческият музей. Той е интересен и поучителен. До инструментите на палачите се намират изящни глинени вази, глинени кани с източени гърла, висят везани халати.
Зад масичка в голямата зала седи възрастен пълен мъж с тюбетейка и бавно рисува нещо върху лист хартия. Това е един от най-добрите майстори на хорезъмската резба. Когато в Ташкент строили оперния театър, там се събрали майстори от всички области на републиката и оформили залите на фоайето. Една от тях е покрита с хивинска резба върху ганч11.
Старите занаяти сега се възраждат. В художественото училище старците обучават на резбарство върху ганч, на гравьорство върху метал и е малко странно в магазин до прахосмукачката да се види кана, покрита с филигранната гравюра на йероглифите, чиято форма хилядолетия се е предавала от майстор на майстор.
А когато слънцето се скрие зад стената, на прощаване трябва да се изкачиш на една от запазилите се кули, откъдето се вижда и старият, и новият град. Старият скоро ще навърши хиляда години. Град Хейва се споменава от арабски географи още през X век. Новият — правите улици, оградените със зеленина къщи — е съвсем млад. Пред кулата долу е буйната зеленина на Дишан-Кала, отпред е потъналата в сянка заплетеност на глинените улици. Само върховете на минаретата и небесносиният купол на Пахлаван-гумбез са осветени от слънцето.
Оттук се виждат и нивите, наобиколили града, и езерата, образувани от изтеклата след поливането вода — в тях развъждат риба и ондатри, — и тънките като конци канали, и широките като ленти главни канали.
А ако се издигнеш над Хива със самолет, ще видиш колко се е приближила пустинята до оазиса, като го е притиснала до реката. И колкото по-високо ще се извисяваш, толкова по-малък ще става оазисът, и толкова повече в зрителното ти поле ще попадат малки зелени петна — на селца и дори на самотни сгради, свързани с тънките нишки на пътищата, препускащи през сивото и жълто безлюдие на пустинята. Лентите на каналите и точките на кладенците дават влага на тези островчета от зеленина. С всяка година островчетата стават повече и се разширяват. А разширявайки се, завладяват развалините на глинените мазари и крепости, на хълмовете, скриващи в себе си пластове чирепи и тухли, дебели няколко метра — пустинята, която отстъпва днес, някога е била цветущ край и преди да възникне Хива, тук са шумели други градове, открити от археолозите през последните десетилетия. Градът-музей служи за мост от техните развалини до днешните улици на нова Хива.
11
Ганч — свързващ материал, получен от изпичането на скали, съдържащи гипс и глина. От него се правят мазилки, които се резбоват декоративно. — Бел.ред.