Градът от „Хиляда и една нощ“ заспива. Само понякога ще изръмжи катереща се по хълма кола или ще се изсмеят младежи, идващи от парка…
А след това ще настъпи утрото и гостите на грамадния музей ще защракат с фотоапарати, художниците ще седнат на сянка, изразходвайки охра и ултрамарин, и първата екскурзия ще се приближи до ниската врата в стената на двореца.
ЧАСТ III
АФРИКА
ФРЕСКИТЕ НА ТАСИЛИ
Убийцата се казва Сахара
Историята на човечеството е дълъг експеримент, по-точно серия от експерименти, повечето от които са неуспешни, несвоевременни и дори трагични. Но ако ги нямаше, от къде щеше да се вземе цялото богатство на опита ни, разнообразието на цивилизациите ни. Тази банална истина се повтаря тук, защото историята на фреските в Сахара е история на един от тези експерименти, заложени от хората и от природата, експеримент неуспешен, забравен преди хиляди години, чието откритие в наши дни кара да се прекланяш и пред размаха и значението му, и пред неговите участници.
Няколко хиляди години преди новата ера — всеки район на Земята си има своя дата — първобитните хора, ловците и риболовците навлизат в период на велики открития. Изнамерено било как да се запазва огънят, как да се опитомяват животните, да се правят различни оръдия от камък и кости и най-после било открито земеделието…
Най-благоприятен за прогреса на първобитните хора се оказал, по израза на известния историк Брестед, „плодородният полумесец“. Брестед, живял в началото на нашия век, включвал в него долините на Нил, Тигър, Ефрат и някои райони на Близкия Изток. По-късно с развитието на археологията станало ясно, че в полумесеца трябва да се включи долината на Инд и долините на великите китайски реки. За всички тези места бил характерен топъл климат и ясно изразени годишни времена, плодородни земи и главното, наличието на речна вода.
Плодородният полумесец се простирал от източните предели на Азия до долината на Нил и там именно са възникнали най-ранните от великите цивилизации. А по на запад от Нил не е могло да има цивилизации, както мислели съвсем доскоро: грамадната пустиня карала хората да се притискат до бреговете на Средиземно море. Бедни земи, малобройно население…
Изглеждало, че в Сахара винаги е било така. През V век пр.н.е. Херодот писал за пясъчните дюни, солните хълмове и пустотата на нажежения свят на пустинята. Страбон, който живял четири века по-късно, разказвал как жителите на Сахара съхраняват водата: чергарите закрепвали мехове с вода под корема на конете. След още сто години Плиний описвал реки, появяващи се само след редките дъждове, кладенци в пустинята… Сахара изглеждала вечна, непоклатима и постоянна с враждебността си към човека.
Но от време на време, с навлизането на изследователите все по-дълбоко в пясъците, започнали да се появяват съобщения, че в Сахара съществуват някакви рисунки по скалите — свидетелство за това, че в най-безводните места на света някога са живели или са идвали хора.
В средата на миналия век французинът Дюверие видял петроглифи близо до оазисите Гат и Ин-Салах в Либия, след няколко години немският пътешественик Нахтигал забелязал изображения на бикове и камили. Още по-често намирали петроглифи и рисунки на скали през нашия век, обаче те не предизвикали особено внимание, тъй като никой не се замислял за древността им и не отдавал голямо значение на художествената им стойност. Какво ще говорим за Африка! Когато били намерени великолепните първобитни стенни рисунки в пещерата Алтамира в Испания, тази същата, с която днес започва всяка история на изкуствата, авторитетите, като ги разгледали, разбиращо се усмихнали, обядвали със собственика на местността, където се намира пещерата, и като се прибирали по домовете си, единодушно заявили, че всичко това е нарисувал гостоприемният им хазаин, понеже такова нещо не е по силите на първобитния човек, а и за какво му е на него, клетия, изкуство?
Но вече към тридесетте години на нашия век положението се изменило. Новите находки на първобитна наскална живопис в Европа и в други места на Земята убедили учените, че нашите прародители не само са обичали, но са и умеели да рисуват отлично. Експедициите, завръщащи се от Сахара, донасяли все повече материали — копия от фрески и петроглифи, които не само променили представата за първобитното население на пустинята, но и предизвикали недоумяващи въпроси: защо например на фреските са изобразени такива животни, като хипопотам, щраус, слон, носорог и дори жираф? Нима авторите им са ходили толкова далече на юг, за да видят тези екзотични за Сахара зверове? Откъде се вземат на рисунките коне и колесници? Защо на една от тях е изобразена египетска мумия?