През 1932 година младият френски офицер Бренан пристигнал при платото Тасили-н-Ажер в Алжир, близо до Фезан, за да отбие скучната колониална служба. Бренан се оказал човек любознателен, енергичен и нелош рисувач. Той обиколил в търсене на фрески много райони на платото и изпращал рисунките си на най-големия познавач на първобитната живопис А. Брьой. Рисунките били толкова интересни, че Брьой започнал да действува за разрешение да изпрати там, в самото сърце на Сахара, специална експедиция. Обаче започнала войната, разговорите за експедицията от само себе си се прекратили и едва десет години след свършването на войната в Сахара се отправила експедиция, начело на която стоял пътешественикът и историкът Анри Лот.
Тя била солидна, съвременна експедиция и на първо място именно за това трябва да сме благодарни на френския изследовател. Той отишъл в Сахара за дълго, като имал намерение да прекопира колкото се може повече фрески и да направи това по възможност точно — не рисунки с произволен размер, а точни цветни копия. Не е чудно, че експедицията, в чийто състав имало няколко художници, фотограф, кинооператор, за година и половина непосилна работа открила за света изкуството на Сахара и извършила революция в нашите представи за тази част на света.
Има нещо общо между такива хора като Хейердал, Лот, Бомбар, Тазиев, Кусто — съвременната генерация пътешественици и изследователи. Те не само че не се страхуват от трудности, риск, не само че умеят да намират необикновени пътища за разрешаването понякога на неразрешими, както изглеждало, въпроси, но и умеят да разкажат за постиженията си по такъв начин, че да приобщят към делото си десетки милиони привърженици. Обаче специалистите, признавайки самия факт на мъченичеството, често не могат да им простят неортодоксалните пътища и гръмката известност.
Така се случило и с Лот. Именно работите на неговата експедиция ни обогатиха с изкуството на древна Сахара. Но колко често чуваш за тяхната неточност и дори фалшификация!
Всичко това е казано не за оправдаване на грешките и неточностите на Хейердал или Лот, а да се напомни: ако те не бяха направили това, което са направили, животът ни би бил явно по-скучен и по-беден.
Тасили на езика на туарегите означава „плато на реките“. Истината е, че там няма и помен от реки. Анри Лот пише: „Структурата на масива — дълъг 800 километра, широк 50–60 километра — е твърде различна за една или друга от частите му. Неговият южен край се спуска отвесно към подножието на Хогар, господствувайки на 500–600 метра над него. Масата от пясъчник, която го образува, се снишава от юг към север и определя тази главна посока за всички долини. Многобройни каньони са били издълбани от водите и тяхната дълбочина е по-голяма, когато се отдалечават от хребетите. Но работата, извършвана от водата, не е завършила с това. Тя е атакувала целия масив и нейните струи буквално са насекли неговата повърхност, прерязали са го по най-чудноват начин и са го подрили, пробили, превръщайки на места огромни блокове в дантели. Водата? В страната, където почти никога не вали?
Но да, водата. Това е станало твърде отдавна, защото от милиони години тези маси от пясъчник стоят тук, изложени на стихиите, и цялата тъй ефектна ерозия не е станала от вчера.
Ние се движехме посред този недействителен декор и нашият тежък конвой минаваше покрай високи колони, които напомняха за развалини от средновековни постройки, покрай кули, островърхи черковни кубета, сводове на катедрали, причудливи хералдични знаци, представляващи алегорични животни, покрай архитектурни творения с най-странни форми…
… Особеностите на терена, многобройните малки пещери подсказваха за съществуването на нещо като площад, около който са били разположени жилищата, и не бе трудно да се предположи, че примитивното население е използувало тъй подходящите условия.“12.
Имало е няколко проблема и не е известно кой от тях е по-важен и по-мъчителен. Горещината.
Все пак е могла да се търпи поне заради това, че е неотменима черта на Сахара, така да се каже, емблема на фирмата. Студът. Той бил не по-рядък гост от горещината: през нощта на платото водата замръзвала в манерките и спалните чували понякога се покривали със скреж. Ветровете. По-точно бурите, засипващи с пясък лагера, разкъсващи хартията и събарящи палатките. Наводненията. Да, дори наводненията. След няколкогодишна суша на два пъти се изсипвали страшни проливни дъждове, преобразяващи каменния град в множество ревещи потоци. Змиите и скорпионите. Лот уверява читателите, че змията с рогче, заселила се до палатката му, била миролюбива и страхлива, както и скорпионите, които художникът Гишар всяка сутрин изваждал от спалния си чувал, също се отличавали с миролюбие, макар че не е толкова лесно да се повярва в това. Проходите. Там падали от умора и умирали камили, там е трябвало да се разтоварва керванът и да се мъкнат на ръце хранителните запаси и металическите маси за рисуване по безкрайните каменни сипеи. Жаждата и гладът. Честите спътници на експедицията, когато се е налагало да се пие мръсотия от дъното на пресъхнали, гъмжащи от насекоми резервоари, и тъй нататък…
12
Анри Лот „Издирване фреските на Тасили“, превод Пенчо Симов, изд. „Народна младеж“, 1970