На късните фрески се появяват коне, колесници, после камили, а след това… след това хората си отишли оттук, защото не могли да живеят повече в изсушената пустиня, отишли или на юг, или на север към Средиземно море. Животът замрял. Само редките шатри на туарегите може да се намерят в тази пустиня. Но туарегите не помнят кой и защо е създал тези картинни галерии и не познават животните и хората, изобразени там, хора различни — и с негроидни черти на лицето, и приличащи на египтяни или на либийци13.
Най-голямата в света картинна галерия, проточила се на стотици километри, е спомен за тукашното развитие на човешката цивилизация, сгрята от слънцето и напоена от реките, създавана от неизвестни ни народи, влели се по-късно в други култури. Фреските разказват подробно и правдиво за възможностите на сахарската цивилизация, за това, че тя е заемала западния рог на „плодородния полумесец“ и че се е развивала също като културите на Египет, Инд и Хуанхъ, но експериментът завършил с неуспех: природата се оказала по-силна от хората и им отнела плодовете на труда.
Сахарската цивилизация се прекъснала, без да построи градове и храмове… Но и това, което е създала, ни кара да се прекланяме пред художествения гений на тези чергари, скотовъдци и ранни земеделци, които с много надминали съседите си и извършили художествен подвиг. И не е възможно да се обяснят тези стотици хиляди рисунки само с религиозни подбуди. Художниците се радвали на красотата на заобикалящия ги свят, те били първите, които могли да възпеят истинската хармония на човешкото тяло, грацията на звяра, пластиката на танца, да разкажат подробно и колоритно за света, който бил убит от пустинята.
КАРНАК
Хилядогодишната луковица
Тива — столицата на фараоните от XVIII династия, се намира на седемстотин километра южно от Кайро, на брега на Нил, върху земите на четвъртия ном14 на Горен Египет. Оттам вече е близо до първите прагове на Нил, до нубийските земи, чужди по времето на строителството на пирамидите, но покорени към средата на второто хилядолетие преди нашата ера.
XVIII династия е може би най-известният период в живота на древен Египет. Фараоните му ни са познати от училище и с техните имена е свързана за нас историята на тази страна: Тутмос III и гордата му съуправителка Хатшепсут, Аменхотеп IV, бунтовник, известен под името Ехнатон, прекрасната му жена Нефертити, младият Тутанкамон, покорен на жреците на Амон…
Днес Тива, известна по времето на фараоните под името Уасет, се нарича Луксор. Това красиво име няма отношение към Египет. Някога римляните, като дошли до тези места, нарекли изградения тук укрепен лагер „кастра“, откъдето тръгнало арабското име Ал-Кусур, преиначено по-късно от европейците като Луксор.
Загубените в пясъците на близката пустиня храмове и сгради на Тива били забравени през Средновековието, само фелахите от съседните села ги почитали като сътворени от духове. На границата на миналия век, разгромявайки мамелюците край пирамидите, Наполеон хвърлил след тях дивизията на генерал Дезе. Войниците, уморени от безкрайния път покрай великата река, веднъж видели издигащи се от пясъка гигантски пилони. И загорелите, изпечени от слънцето и вятъра войници на революционна Франция без команда салютирали паметника, защото покорителите на пирамидите и на Долен Египет още не били виждали такова нещо.
Вероятно войниците отначало са видели колонадата на Луксорския храм — южния дом на бог Амон. А може би главния храм на Тива, известен сега като Карнак по името на разположеното до него арабско село.
Започналото в Европа след египетските походи на Наполеон увлечение по Египет — не само от изкуството му, но и от тайните му, мистиката, с която невежите покривали всичко свързано с тъмните колонади на храмовете, с геометричната правилност на пирамидите, с мумиите и гробниците, в значителна степен било свързано именно с Луксор и Карнак — най-театралните, изисканите, сложните и загадъчните от храмовете на древен Египет, От линиите на лотосовите капители и строгите пилони е повлиян в много отношения ампирът от началото на миналия век — часовниците върху камините и императорският порцелан, безбройните сфинксове и пирамидки, които украсявали петербургските и парижките дворци.