Градините, създадени от строителите на Вавилон, били четириетажни. Сводовете на етажите се опирали на колони, високи двадесет и пет метра. Терасите на етажите, направени от плоски каменни плочи, били застлани с пласт камъни, залети с асфалт и покрити с листа от олово, за да не се просмуква вода на долния етаж. Отгоре бил насипан пласт земя, достатъчно дебел, за да могат да растат големи дървета. Етажите, издигайки се на отстъпи, се свързвали помежду си с широки полегати стълби, облицовани с цветна керамика. Още се строело, още димели тухларниците, в които се изпичали широките плоски тухли, още се влачели от устието на Ефрат безкрайните кервани от коли с плодородна наносна почва, а от север вече пристигнали семена от редки треви и храсти, фиданки от дръвчета. Зимата, когато ставало по-прохладно, на тежки коли, теглени от бикове, започнали да пристигат в града големи дървета, внимателно увити във влажни рогозки.
Навуходоносор доказал любовта си. Над стометровите стени на Вавилон, толкова широки, че можели по тях да се разминат две колесници, се издигала зелената корона на дърветата от градината. От горния етаж, излежавайки се в сенчестата прохлада, слушайки ромоленето на водните струи — денонощно роби изпомпвали вода от Ефрат — на много километри наоколо си царицата виждала само скучната, плоска земя на своето царство. Била ли е щастлива в тези градини?
Александър не бил щастлив. Той се борел отчаяно с болестта. Трябвало да предвожда армията си по-нататък. И умрял. Но може би преди смъртта, когато под сенките на дърветата край неговия одър минавали старите другари, да му се е струвало, че най-после се е върнал в своята Македония.
Със смъртта на Александър тутакси се разпаднала империята му, разграбена на късове от високомерните пълководци. И на Вавилон не се случило да стане отново столица на света. Той западнал, животът постепенно го напуснал. Наводнение разрушило двореца на Навуходоносор, тухлите на бързопостроените градини се оказали недостатъчно изпечени, рухнали високите колони, пропаднали терасите и стълбищата. А дърветата и екзотичните цветя загинали още преди това, защото нямало кой да изпомпва денонощно вода от Ефрат.
Днес екскурзоводите показват един от глинените тъмнокафяви хълмове, натъпкан, както и всички хълмове във Вавилон, с отломки от тухли и парчета от кахли, като останки от градините на Семирамида.
Чудо трето
ХРАМЪТ НА АРТЕМИДА ЕФЕСКА
С храма на Артемида Ефеска отдавна е възникнало объркване и затова не е ясно за кой от тях да пиша: за последния или предпоследния? Открай време авторите, които са писали за това чудо на света, не са имали представа какво именно е изгорил Херострат и какво е построил Херсифрон. Затова трябва накратко да разкажа за два храма, двама архитекти и един престъпник. Историята е драматична и е трудно да се реши точно кое тържествува в нея — злото или доброто.
Ефес, обогатен от културата на Изтока, бил един от най-големите гръцки градове в Йония, може би най-развитата и богата област в гръцкия свят. Именно от малоазийските градове произлезли смели мореплаватели и колонисти, пътуващи по Черно море и до африканските брегове. Богатите полиси на Йония строили много. В античния свят всеки знаел за храма на Хера в Самос, за храма на Аполон в Дидима, близо до Милет, за храма на Артемида в Ефес…
Последният храм бил строен многократно. Първоначалните дървени сгради овехтявали, горели или се срутвали от честите земетресения и затова в средата на VI век пр.н.е. било решено да се построи, без да се жалят средства и време, великолепно жилище на богинята покровителка. Още повече, че съседните градове и държави обещали да участвуват в това толкова солидно начинание. Плиний в описанието си на храма, направено, разбира се, няколко столетия след построяването му, между другото казва: