Пуническите войни, известни на всеки ученик, славните имена на картагенските пълководци Хаздрубал и Ханибал, битката пред Рим, морските сражения — титанската борба на най-силните държави по това време — довели до унищожаването на Картаген. На прага на новата ера той паднал и бил разрушен, но финикийските колонии в Северна Африка не изчезнали. Населението им било смесено, финикийците били малцинство: там живеели либийци, бербери, преселници от Азия и Италия, араби и негри; като създали свой свят на африканския бряг, финикийците умело се втъкавали в съществуващите връзки, като постепенно заемали ръководно положение и подчинявали местните династии.
По този път тръгнали и римляните, които сменили картагенците — третата власт в Северна Африка. Римският ред се оказал дори по-ефикасен и здрав, отколкото властта на Картаген. Подобно на кушанското царство, което възприело външно египетския пантеон, египетското изкуство, египетските концепции за власт, така и градовете, създадени от Рим на мястото на финикийските в Северна Африка, външно не се отличавали от римските градове в Европа или Азия; римляните били опитни организатори на империята.
Въпреки че населението на градовете на Магриб си оставало смесено и римляните никога не били мнозинство, атрибутите на римския град тук са толкова очевидни, че ако такъв град би бил пощаден от времето и враговете, не би било лесно веднага да се определи в кой район на Римската империя е построен.
Характерен пример за подобен град в Северна Африка бил Тимгад. Основан през 100-тната година на мястото на картагенско селище от император Траян, той скоро получил правото на римски град, тоест признаване на гражданите му за почти равноправни граждани на империята. Разширила се до крайните предели на могъществото си, империята се грижела за верността на покрайнините.
На Тимгад му провървяло: когато западнал и загубил значението си, сравнително бързо го изоставили и забравили. След падането на Римската империя минал под властта на Византия, но когато земетресение разрушило част от града, той вече умирал.
Икономическата система на Римската империя била разрушена, износът на пшеница, с който се поддържала Северна Африка, спаднал, климатът станал по-сух, пресъхнали изворите, подхранващи града, и загубила смисъл сложната водопроводна система, дълга повече от тринадесет километра, която с помощта на акведукти подавала вода от извора в планината до фонтаните и резервоарите на Тимгад. И това, което в римско време изглеждало проста инженерна задача — да се намерят нови извори и да се прокарат още няколко километри акведукти, в началото на Средновековието вече не било възможно. Сахара взела своето. Хората напуснали града и го забравили. А тъй като нямало наблизо вода, то и селяни не се заселвали до развалините и не разграбили скъпоценните плочи за стопански постройки, както се случило по други места. Сахара, която погубила града, го запазила както лавата запазила Помпей.
Тимгад, образцовият римски град, бил построен с линия и пергел: две широки централни улици го пресичали, срещайки се в центъра. До тях, като шахматни квадрати, чак до градските стени, които подсещат, че Тимгад отначало е бил военен лагер както и много колониални градове на империята, били разположени еднакви жилищни квартали. По-късно, когато градът станал център на района, военният лагер бил пренесен в Ламбезис, където се е запазила внушителна триумфална арка, която по нещо прилича на средновековен замък.
Сред еднообразните квартали, сред малките къщички на гражданите, се издигат големи обществени сгради: на римския град му се полагало да има пълен комплект от тях. Градски бани, където са се запазили мазетата на парните котли, от които идвала пара, затопляща помещенията с ваните. Там и днес се разпознават топлите и горещите басейни, залата за изтриване и площадките за бавни беседи на „истинските“ римски граждани, които никога не били виждали Рим. Една от главните улици на града — декуманус, в чиято каменна настилка са се запазили дълбоки белези — вековни следи от каруци, води до величествената арка на Траян — как може римски град без триумфална арка? Статуите, които са я украсявали, са изчезнали, но колоните стоят както по-рано и улицата минава под три отвора — широк, централен, за колите, странични — за пешеходците. Убедихте ли се? При нас всичко е както в Рим! В самия център се намира… разбира се, форумът. От главната зала се е запазил само пода на курията21, където заседавал муниципалитетът, и насреща базиликата, където се намирали съдът и борсата. Тимгад бил главно търговски град. Търгувал със зърно. От статуите на императорите и на други знатни и достойни лица са останали само основите, но броят им говори, че и в това римските граждани от различни националности са се стараели с нищо да не изостават от столицата. Две гигантски колони увенчават хълма, на който някога е бил Капитолът — храм, посветен едновременно на трима богове: Юпитер, Юнона и Минерва. Някога пред предната фасада на Капитола имало шест колони, вътре в храма огромната зала се разделяла на три притвора — за всеки бог отделен.
21
Курията била заседателната зала на сената в Рим. По-късно понятието започнало да се употребява и за заседателните зали на муниципалните съвети в провинциите на Римската империя. — Бел.ред.