Изминали сто или двеста години след войната с римляните и се появил опасен съсед — растящото етиопско царство Аксум. Укрепвайки, Аксум затворил търговските пътища от Куш за Индийския океан и по този начин окончателно подкопал могъществото на най-древното от съществуващите по това време царства. Куш още се съпротивявал, но към VI век изчезват надписите на царете му и вече не се споменава в съчиненията на древните автори. Куш нямало откъде да очаква помощ: античният свят загивал под ударите на варварите, падането на кушанската държава минало незабелязано за околния свят. Европейците, които малко знаели за Африка, не правели голяма разлика между държавата Аксум и предшествениците й — кушаните; всички били наричани етиопци.
С падането на градовете на Куш пропаднали напоителните системи, пустинята бързо погълнала дворците и храмовете, а овчарите, които сменили земеделците, нямали нужда от храмове, не знаели надписите им и боговете. И на историците и археолозите ще бъдат необходими още много години работа, преди ние да можем да оценим напълно значението на държавата Куш — посредника между Египет и Африка.
АКСУМ
Небостъргачи за души
Отношенията на Европа с Етиопия се формирали необикновено. Загубвали я, без да я забравят, и, намирайки я, я забравяли.
Преди хиляда и петстотин години Етиопия се смятала за една от четирите велики държави в света и едва ли за това знаят много. Но персийският пророк Мани писал, че съществуват четири велики царства в света: персийско и вавилонско царство, римско царство, царство Аксум и китайско царство. Пророкът не може да се обвини, че не е знаел географията, той бил осведомен човек. След падането на Рим за етиопската държава Аксум окончателно забравят. И не си спомнят почти до кръстоносните походи, когато из Европа започва да се разпространява слухът за християнското царство на презвитер Йоан, намиращо се някъде на изток и търпящо бедствия от неверниците. Освен освобождаването на Ерусалим било необходимо да се окаже помощ на едноверците.
Смятали, че християнската държава се намира някъде на изток. Африка тогава практически не била известна — в края на XV век ще се наложи португалците да откриват това, което не е предизвиквало съмнения в александрийските лоцмани и дори в кормчиите на египетската царица Хатшепсут, а да не говорим за индийските търговци и моряците на Южна Арабия. Затова, ако под царството на свети Йоан се подразбирала Етиопия, то я търсели не там, където се намирала, завземането на Ерусалим незначително приближило кръстоносците към етиопските църкви. Християнството било живо и активно не само в Етиопия, но и по средното течение на Нил, в нубийските и коптските владения, които паднали под ударите на мюсюлманите едва през XIV век.
Етиопия останала християнска.
В това се убедили португалците едва след като най-прозорливият от португалските крале Енрико Мореплавателя започнал да разпраща пратеници и шпиони във всички краища на света, за да подготви пътешествията към Изток, който турците отрязали от Европа. Скоро, вече знаейки за съществуването на християнска Етиопия, натам се устремили португалски мисионери, нямащи търпение да утвърдят в Етиопия (която се оказала не толкова християнска, колкото се искало на католиците) християнската етика. Със старанието си те предизвикали такъв гняв в Етиопия, че били изгонени оттам. В Етиопия не останали следи от католицизма. Каквото не могли да направят враговете за хиляди години, не било лъжица и за устата на португалците, затова пък останали записките на португалски мисионери, които проникнали в далечни области на страната.
Мисионери попаднали и в Аксум.
… Пътят за Аксум води от крайбрежието, от древното пристанище Адулис, което е много по-старо от самата аксумска държава: по-точно то възникнало много векове преди нашата ера, когато племената на Етиопия били известни на египтяните под името хабашани (етиопци). Чрез пристанището Адулис, чиито развалини, в това число и черните базалтови колони и обелиски, са се запазили до днес, са прониквали в Етиопия не само търговци, а понякога и завоеватели. Сред търговците и моряците имало и много сабейци и други жители на Южна Арабия, които се заселвали там, и възможно спомагали за създаването на своеобразния етнически тип на съвременния етиопец. Арабите донесли някои занаяти и строителни навици, религията — всичко онова, което в допир с кушанската култура, нрави, обичаи, изкуство и вярвания на абисинските племена създало основа за аксумската цивилизация. Етиопия е пример за учудваща непоколебимост на държавата. Независимо какви ручейчета са се вливали в руслото на етиопската култура, каквито и завоеватели (те са били сравнително малко — Етиопия е много изолирана) да са идвали, всичко се е разтваряло в просторите на прохладните плата и горещите степи.