Но издигнатите през тези години обелиски в Аксум си останали.
Наистина само един от тях стои на старото си място, другите са паднали или са се счупили.
Може би най-широко е разпространено мнението, че обелиските на Аксум са свързани с култа към мъртвите, че са нещо като погребални паметници. Височината на единствения изправен обелиск е 21 метра. Това е сплескан четиристранен стълб, напомнящ по-скоро леко одялана от единия край дъска, забита в земята с широкия си край. Отгоре на „дъската“ има нещо като ветрило, обърнато с широката част нагоре. Когато изследвали обелиските, се оказало, че някога ветрилата са били покрити със златни пластинки: запазили са се дупките от гвоздеите, с които листовете са били закрепени за камъка.
Удивителни са изображенията на обелиските. Те са еднакви — това е небостъргач, къща. На Големия обелиск на Аксум къщата е девететажна. Отдолу с обратен релеф е изрязана врата, която не може да се отвори, по-нагоре, в редица по два, са прозорците с рамки и кръстообразни черчевета. Ако обелискът беше кух, той точно щеше да съответствува на размерите на девететажна кула. Обелиските са къщи, но не за хора, а за безплътни души. Това предположение се потвърждава от съществуването на единствения по рода си архаичен обелиск, намиращ се на земята. Дължината му е девет метра, ширината — два и половина. На тази плоча доста грубо е изрязан растителен орнамент, който напомня лотос, а над него се намира „къща“, в която има сандък. Може да се предположи, че това е изображение на погребална камера със саркофаг, а от едноетажната къщичка до небостъргача не е толкова далеч, както изглежда, стига да има въображение. И ако появяването на тази форма — кулите за мъртвите — е свързано с името на царя Езана, който се стараел да намери нова вяра, съответствуваща повече на младата империя, то ние сме свидетели на неуспешен, но въпреки това величествен опит.
Обелискът е забит още на няколко метра в земята така, че общата дължина на монолита достига тридесет метра: той е по-масивен и по-голям от най-значителните обелиски на Египет.
В Аксум обелиските са оградени от платформи, в които са изрязани вдлъбнатини, за да се стича, както смятат археолозите, кръвта на животните, принасяни в жертва по време на заупокойните служби.
Ако учените са прави в предположенията си, то небостъргачите на Аксум са къщи за души (всичко в тях прилича на истинско, но е условно: условна е вратата — защо да се стараят, след като душата и така си преминава през камъка, условни са прозорците, през които могат да надничат нетленните призраци). Къщата, както би се изразил съвременен фантаст, е построена в друго измерение.
Английският пътешественик и художник Хенри Солт, който посетил Аксум в началото на миналия век, писал, че обелискът е „най-удивителният монумент, който съм виждал“.
В християнска Етиопия се запазили обелиските в чест на езическите богове. Веротърпимостта на етиопските царе била известна далеч извън пределите на страната. За това има интересен пример: когато през първите години на съществуването на исляма роднините и близките на Мохамед били изложени на опасност, пророкът им заповядал да потеглят на юг. „Бягайте в Етиопия — казал той, — чийто цар не потиска никого.“ И пророкът излязъл прав както винаги. Царят на могъщия Аксум приютил бегълците и през следващите години, докато ислямът не възтържествувал в Близкия Изток, Мохамед изпращал там постоянно нови бежанци.
В интерес на справедливостта ще кажем, че след като мохамеданите станали стопани на родината си, забравили благодарността. През 702 година между арабите и Аксум се води война, етиопските армии завзели Джида и в Мека, чието падане изглеждало неизбежно, започнала паника. Обаче скоро фортуната изоставила Аксум и надвилите араби завзели и разрушили пристанището Адулис.
ЛАЛИБЕЛА И КАЙЛАСАНАТХА
Различните близнаци
Ахмед Гран, имамът на Зейла, бил на поход срещу страната на етиопците, последните неверници в Северна Африка, които трябвало да бъдат наказани жестоко за това, че не са приели вярата на пророка. Храбрият имам, разбира се, не помнел думите на пророка Мохамед, който изпращал роднините си под закрилата на етиопския крал и когото ценел за търпимостта му към изповядващите друга вяра.