Выбрать главу

Имамът вървял с меч по земите на етиопците и другите имами също бързали да довършат съпротивяващото се с последни сили царство.

И веднъж воините на исляма стигнали до ручей, който, по думите на водача, се наричал Йордан. Имамът се усмихнал на съвпадението.

— Свята река — казал той с насмешка, но думите му не учудили водача.

— Това е свято място — отговорил той. — Тук са построени свещени храмове, равни на които няма в света.

Имамът кимнал. Като няма, няма. Той се бил нагледал на какво ли не в тази упорита страна и мислел, че едва ли нещо ще го учуди… Над градчето Лалибела се издига планината Абуна-Йосиф, петната червена вулканична лава кървят върху зеленината на склоновете. Не се виждат никакви чудеса. Водачът помолил да се изкачат с него по склона на планината. Войниците изпреварвали имама, за да проверят дали няма отпред засада, и докато предводителят на арабите се изкачвал към чудото, обещано от водача, те събрали на широкия, изсечен в скалите двор монасите и криещите се в манастира старци и жени с деца.

Пред имама се издигала църква на християнския бог — не много голяма и не много старателно украсена, червена, както и планината.

— Е — обърнал се имамът към водача. — Къде е чудото?

Монасите и жените се притискали до стената. Плачели изплашените деца.

— Благоволете да слезете от коня.

— Защо?

— Влезте вътре.

Имамът се подчинил.

И едва преминал под арката на портала на църквата, разбрал. Имамът прекарал дълго в църквата, преминавайки от статуя към статуя, разглеждайки барелефите и опипвайки с длан колоните и стените. А след това заповядал да се вкарат в храма монасите и бежанците.

Било му мъчно и обидно, че хората са прахосали толкова усилия и са проявили такова майсторство за възхвала на лъжливия бог.

— Тук има единадесет църкви — казал водачът. — Съединени са с подземни ходове и галерии и ако заповядате…

Имамът махнал с ръка. Не искал да гледа другите църкви. Достатъчна му била една, издялана от тази скала изцяло, включително и арките, колоните, статуите, барелефите — вечен паметник на бога и на строителите на храма.

Имамът заповядал да се донесат дърва и да се запали клада върху пода на храма.

Сухите съчки бързо пламнали и светлите петна на пламъците накарали суровите лица на светците да се мръщят и да се смеят.

— Вие можете да изрязвате камъни в прослава на бога си — казал имамът. — А кой от вас го обича дотолкова, че доброволно да стъпи в огъня?

Монасите мълчали.

— Е!

И тогава една от жените прекрачила в разгорялата се клада.

Имамът се отвърнал от огъня и викнал на войниците да я извадят от кладата.

„За съжаление — пише арабският летописец — лицето й вече беше обгорено от едната страна. И имамът решил да не разрушава тези храмове, а само да откъсне саваните, да вземе събраните скъпоценности и да повреди лицата на изображенията на идолите.“

По този начин неизвестна жена спасила от разрушение храма на Лалибела. И това било именно така, защото историята е записана от арабски летописец, който нямал нужда да възхвалява християнските деяния: тема на съчиненията му били подвизите на славния имам Ахмед.

… Войските на арабите се придвижвали към столицата на Етиопия. Отслабналата държава нямала сили да издържи на нашествието. Но неочаквано дошла помощ от океана. От едноверците.

Проникването на португалците в Индийския океан е една от най-кървавите и трагични страници в историята на Изтока. Нахлувайки в океана, корабите на Васко да Гама и ескадрите, които вървели след него, разграбвали, потапяли, подпалвали корабите и градовете на индийците и арабите, унищожавали всичко по пътя си, тъй като имали за цел да изплашат, да слисат предишните стопани на океана.

Само за Етиопия било направено изключение, обявили я за съюзник на Португалия — разногласията в тънкостите на религията били оставени за бъдещето. И затова, когато негусът се обърнал към португалците с молба за помощ, на брега на Етиопия слязъл португалски отряд от петстотин войници, моряци и благородни хидалго. Начело бил лично дом Крищован, петият син на адмирал Васко да Гама, в панталон и жилетка от червено кадифе и златна сърма, френско наметало от скъп черен плат, бродиран със злато, и с черна шапка, посипана със скъпоценни камъни. На дом Крищован му било много горещо, но той представлявал тук най-християнския крал и затова търпял тези мъки. Арабските имами били разбити.

За няколко години португалците като скакалци наводнили Етиопия. Пред войниците и търговците вървели християнските мисионери. Португалците се стараели да превърнат Етиопия в доброволна колония и се престарали. Недоволството от високомерните и алчни съюзници растяло с всяка измината година и когато йезуитите успели да направят католик един от негусите, избухнал взрив. Етиопия въстанала, много от мисионерите били избити, а останалите живи седем хиляди португалци трябвало да напуснат страната.