Португалските мисионери, както се е случвало много пъти, се проявили не откъм най-добрата си страна, за което си и платили. Обаче те помогнали съществено на съвременната историческа наука. Като разузнавачи били майстори. Вече през XVI век мисионерите проникнали в най-отдалечените кътчета на Етиопия, в която след тях нямало европейци чак до началото на нашия век. И оставили подробни описания на всичко, което видели.
А един от мисионерите — Алвареш, достигнал и до Лалибела, която едва не била разрушена от имама Ахмед Гран.
Като посветил няколко страници от труда си на възторженото описание на църквите в Лалибела, той го завършва с думите: „Аз завършвам, чувствувайки умора от труда си и пребивавайки в увереност, че никой няма да ми повярва, ако напиша повече, а и за това, което написах, ще ме упрекват като лъжец. Но кълна се в името господне, че всичко, което е написано тук, е истина, аз бих могъл да напиша къде повече, ако не се страхувах от обвинения в лъжа.“ След това, видимо решил, че репутацията му все едно е погубена, мисионерът все пак не издържал и добавил: „Подобни на храмовете на Лалибела няма да намериш в целия свят“.
Лалибела — странна, направена като че ли от звънчета дума — е не само географско название. Това е името на един от етиопските царе от династията Загве, управлявал от 1182 до 1220 година (понякога се срещат други дати на царуването му, което се дължи на разликата между етиопския и европейския календар).
Негус Лалибела с нищо особено не изпъквал над другите царе и ако по-късно църквата го провъзгласила за светец и му приписала съответни черти, причина за това са храмовете на Лалибела.
Понякога създаването на този или онзи паметник е разбираемо, логично и обяснимо с напълно реални причини. Карнакският храм е станал именно такъв, какъвто е, защото представлява главното светилище на страната. Тадж-Махал е трябвало да бъде построен, тъй като е гробница на жената на Великия Могол. Тези паметници биха могли да бъдат и други, но възникването им е закономерно. А ето че появяването на храмовете на Лалибела не може да се обясни с нищо, дори и заради това, че в Етиопия нямат предшественици и единственият в света техен прототип и близнак се намира на другия бряг на Индийския океан и е отделен не само от няколко хиляди километри, но и от половин хилядолетие.
За съжаление подбудите на цар Лалибела не могат да се опишат, затова пък последиците са налице.
Така или иначе, приблизително през 1200 година царят намислил да създаде чудо на брега на ручея с претенциозното име Йордан. По всяка вероятност по тези места вече е имало пещери, в които живеели християнски отшелници, дори някакъв изключителен със светостта си аскет, чието име историята не е запазила. Тук бил използуван необикновен начин на строителство. В склона на планината се издълбавал окоп, дълбок десет-петнадесет метра, който като квадрат обхващал грамадната монолитна скална маса, а от тази монолитна маса изсичали църква. Постигали две цели наведнъж. Първо, не било необходимо да се решават проблеми, възникващи пред обикновения строител, тъй като авторът получавал уникалната възможност да вае целия храм като статуя. Второ, което не било без значение по онова тревожно време, църквите били скрити: всяка от тях се намирала в яма. Между тях в планината били прокарани подземни пещери и ходове, по които можело бързо и незабелязано да се мине в съседния двор.
От единадесетте църкви десет са построени при цар Лалибела, а единадесетата — в негова чест от вдовицата му. Църквите не се повтарят, но всички са етиопски, нито една от тях не могла да бъде построена другаде. Лаконичността и строгостта на етиопската архитектура, която възникнала в Аксум и съхранява до ден-днешен определени черти, помага на учените да реконструират древните постройки. Ако възникват съмнения какъв е бил дворецът в Колое или Аксум, е достатъчно да се видят средновековните замъци на Гондар, за да се познаят древните традиции в назъбените стени, изпъкващите пиластри и квадратните колони, а и съвременната каменна къща с арките и колоните, с терасите се строи по същите канони, по които и дворците на Аксум. Тържеството на етиопския стил впечатлява още повече, ако се припомни, че цар Лалибела, който замислил грандиозно строителство, извикал чуждестранни майстори да помагат на етиопските.