Сведенията за това, че именно тук се намира библейската златна страна Офир, не били измислица на англичаните. Когато Васко да Гама измъчвал зинджите, пленени от него край бреговете на Мозамбик, един от тях признал, че златото, изнасяно от Африка през източното пристанище Софала, наистина идва от дълбочината на континента: той самият видял стари книги и свитъци, от които ставало ясно, че се отнася за същите онези рудници, от които веднъж на три години получавал злато цар Соломон.
Когато тези сведения стигнали до португалския крал Мануел Щастливия, той незабавно заповядал да се вземат всички мерки, щото златото да постъпва само при него. От 1489 година в португалските документи Софала официално се наричала „Земя, в която се намират златни рудници“.
Португалските крале получавали от Африка злато далеч не в такива количества, каквито желаели: пречели конкурентите — местните търговци. Те били толкова много, че не било възможно да се премахнат всички. Но основен враг на португалския крал си оставали собствените му поданици. Пресметнато било, че три четвърти от получаваното в Африка злато засядало в джобовете на чиновниците и комендантите на крепости.
Легендите за Офир се възродили вече на границата на нашия век. Златната треска, обхванала земите на машона и метабеле, по своя размах не отстъпвала на калифорнийската или аляската — тя само нямала свой Брет Харт или Джек Лондон и затова е малко известна. Но достатъчно е да се каже, че през 1900 година в тези краища били регистрирани 114 хиляди заявки за златоносни участъци, главно на мястото на златоносните рудници, които се стрували на златотърсачите най-верен път към богатствата на Офир. За няколко години от рудниците не останало и следа, а злато се намерило малко, тъй като рудниците често пъти били изчерпани преди много години. Заедно с това златотърсачите разрушили всички старинни пещи за топене, работилниците и жилищата на рудокопачите.
Дошъл редът на развалините от древни крепости и дворци. Пръв се досетил да търси там съкровищата на цар Соломон някой си Поселт, който започнал работа през 1888 година. Той обиколил руините на Зимбабве, злато не намерил, затова пък откопал няколко изображения на птици от сапунен камък (стеатит), към който водачите се отнасяли със суеверен ужас.
… Златотърсачът видял за пръв път цитаделата на Зимбабве от върха на скалисто било, което се издигало над долината като гръб на крокодил. Намиращата се там крепост, която археолозите по-късно нарекли Акропол (Маух я смятал за храм на цар Соломон), била издигната на самото било на „крокодила“ по такъв начин, че скалите му, съединени с връзки от неодялани монолитни блокове, влезли в съставната й част. Спускайки се след това по склон с десетметрова дебелина, стената като полупръстен обхващала големия вътрешен двор. Отгоре върху стената са се запазили парчета от колони, а в крепостта — много помещения, където се криели в тежки дни жителите на долината.
И ето от там, от височината, която била оградена от много разрушени каменни сгради, се открила чудна елиптична постройка — самото Зимбабве.
Маух и другите пътешественици след него били убедени, че Зимбабве било построено от пришълци от север. Поразяваща е силата на самохипнозата, нали не е лесно в класическата форма на африканския краал — в овала, произлязъл от преградите за добитък, от тръстиковите огради, да се разпознаят ъгловатите, ясни линии на архитектурата на Близкия Изток.
Грандиозната каменна крепост, като че ли начертана с чертожна кривка, с една конична кула, е оградена от стена, дълга почти триста метра, дебела в основата си пет метра и висока десет, е почти напълно запазена — така старателно и умело били наредени каменните монолитни блокове. (Изчислено е, че в стените на Зимбабве са наредени петдесет хиляди тона камък.)
Входът в цитаделата отдавна е разрушен, но ако влезеш в закръглящия се навътре отвор в стената и се изкачиш по стъпалата, отляво ще видиш „тайния“ вход в кулата — тясна цепнатина между основната и допълнителната стена, дълга шестдесет метра. Поселт видял кулата цяла, видял и други постройки вътре в Зимбабве, които ние вече никога няма да видим. И отново са виновни цар Соломон и геологът Маух…