След Поселт при реката Лимпопо дошли други ловци на скъпоценностите на юдейския цар. Вярата в съществуването им била толкова силна, че всички нови групи плячкаджии преобръщали старинните сгради, изравнявали със земята крепости и разрушавали дворци. Повече от другите е известен златотърсачът Нил, основал „изследователска компания за древни развалини“. За пет години от дейността си, по думите на самия Нил, само тази компания „изследвала“ четиридесет и три района от развалини и открила 500 унции злато в различни предмети, които били претопени и продадени като „нямащи художествена стойност“. Но както пише Базил Дейвидсън, „никой не успял да разбере колко златни предмети са намерени, тъй като цялата тази тълпа, подобно на Нил, ги претопявала и продавала“. Някой от златотърсачите не бил заинтересуван от преувеличаване на находките си и по този начин да привлича вниманието на властта и на конкурентите. Къде по-изгодно било да се преструваш на беден. И ако Нил си признал за петстотинте унции (все пак повече от десет килограма златни изделия), то може да се добие представа колко безценни произведения на негърското изкуство са унищожени.
Но към „заслугите“ на любителите на старинни развалини се отнасят не само унищожаването на златните изделия — за да се домогнат до тях, планомерно са разрушавали всички срещани паметници. От повечето от четиридесет и трите, ограбени от Нил, не останала и следа. Дори в Зимбабве — на което времето и враговете нищо не могли да направят — Нил унищожил няколко постройки вътре в цитаделата и съборил върха на коничната кула.
Любителите поработили славно и продължили да се трудят, само че тайно и след 1902 година, когато бил издаден указ за охрана на паметниците от древността. Пример за това наистина щастливо изключение е историята с находките на хълма Мапунгубве.
Този хълм е разположен на юг от Зимбабве. Там сред селищата на племето бавенда били разпръснати редките ферми на бурите.
През 1932 година фермерът Ван Граан, който бил слушал много за светостта на хълма Мапунгубве, решил да се изкачи на него и да види няма ли нещо за припечелване. Дълго фермерът се мъчил да намери пътя към върха на хълма, който се издига с отвесни стени над равнината. Местните жители отказвали да му покажат пътя. „Когато бели започвали разговор от хълма, те внимателно се обръщали с гръб към него. Смятало се, че този, който се изкачи на него, го заплашва сигурна смърт. Само за онези велики, които са предвождали прадедите им и са заровили горе своите тайни съкровища, е открит достъпът дотам.“
Най-после Ван Граан успял да намери човек, който показал тайния път за хълма — обрасла с храсталак, скрита в скалата цепнатина. Изсичайки си път през драките, Ван Граан, синът му и трима спътници достигнали до цепнатината. В нея имало изсечени в скалата стъпала. След няколко минути иманярите се оказали пред висока каменна стена и отминавайки я, излезли на плосък връх.
Наскоро бил валял пороен дъжд, който измил праха и пред очите им се разкрило поле, покрито със счупена керамика, парчета желязо и мед. Тук-таме блещукали златни зрънца.
Иманярите се нахвърлили да ровят земята с ножове. Скоро до тях вече се намирал куп златни находки — фигурки на носорози, златни пластинки, жица… Изникнал скелет, но се разпаднал от грубото докосване.
Събрали се два килограма злато и „изследователите“, разбира се, решили да не споделят с никого хубавата новина. Тази находка също би потънала в забрава, ако синът на Ван Граан не се оказал студент-историк и не се издал пред професора си в Претория.
Професорът съобщил на властите, на мястото отишъл чиновник, който успял да намери участниците в „експедицията“ и да ги убеди да не претопяват находките.
Археологическата експедиция, която по-късно работила там, стигнала до извода, че върхът на хълма е древен некропол, където погребвали вождовете на племената и родовата аристокрация. Тук се оказали повече от десет хиляди тона земя, изнесена отдолу специално за погребенията. В едното от старинните гробища археологът Ван Тонден открил двадесет и три скелета на „кралско“ погребение. Два от скелетите били оковани с двукилограмова златна верига, краката на третия били обвити със стотици златни гривни, също там намерили много златни пластинки и около 12 хиляди златни мъниста. И досега погребенията в Мапунгубве не са разкопани докрай.
… А на руините на Зимбабве продължавали да им отказват негърски произход. Какви само предположения не възниквали за произхода им! Разбира се, цар Соломон си оставал претендент номер едно, но с течение на времето все по-често го заменяли сабейците от Южна Арабия, финикийците и египтяните — смятало се, че сградите не са по-млади от две хилядолетия. Изобщо била направена съществена крачка назад в сравнение с португалците, които през XVI век не се съмнявали, че Зимбабве е издигнат в царството на мономотапа.