Като глас в пустиня прозвучало изявлението на познавача на Африка Селоус, който твърдял, че някои африкански племена и днес строят каменни сгради от същия тип. През 1905 година Британската научна асоциация решила да внесе ясност по този проблем и за развалините на Зимбабве бил командирован опитният археолог Дейвид Рендъл Мекайвър. Ученият заявил, че всички предположения за чуждоземен или древен произход на Зимбабве са абсолютни безсмислици. По негови предположения крепостта е построена от африканци през XIV-XV век.
Изглеждало, че въпросът е решен, но нищо подобно. Много учени и историци-дилетанти в Англия, а особено в Родезия и Южна Африка посрещнали изявлението на Мекайвър крайно враждебно. И били толкова активни, че през 1929 година се наложило да се изпрати още една експедиция начело с Гертруда Кейтън-Томпсън. Въз основа на изследванията си Кейтън-Томпсън написала станалата класическа книга „Културата на Зимбабве“, в която изцяло подкрепила Мекайвър.
Тя определила постройките за средновековни и за техни автори смятала народа банту. Следващите разкопки с използуването на радиовъглероден анализ установили, че първите постройки в Зимбабве датират от VI-VII век, а укрепленията били изоставени приблизително през 1750 година. Апропо, това не означава, че привържениците на „страната Офир“ са капитулирали. Аз видях издадена преди десет години в ОАР разкошна монография на Зимбабве, чийто автор не си е поскъпил времето и труда, за да възкреси сенките на финикийците и други благородни „бели“ хора.
Досега все пак остава нерешен един важен въпрос: не знаем точно създателите на Зимбабве. Съществуват няколко напълно обосновани теории, свързващи създаването на комплекса с един или друг африкански народ, обаче като вземем пред вид, че през Средновековието е имало постоянна миграция на африкански племена и народи, насочена главно на юг, и при отсъствието на писмени паметници, днес още не може да се каже кой от тези народи е започнал строителството на Зимбабве. Най-вероятно е права Кейтън-Томпсън, която смята, че основателите на Зимбабве и първите строители са прадедите на народа банту. Около XII век банту очевидно са били изместени или покорени от народа машон, чийто управник носел титлата мономотапа. Строителството тук и в други райони на царството на мономотапа продължавало. Появили се каменни фонтани и сгради в Налетал, Регина, Кама и други места — стотици населени места и крепости покриват страната на юг от Лимпопо. Към тази или към сродна култура се отнася и некрополът в Мапунгубва.
Държавата на мономопотапа загинала през 1693 година под ударите на народа барозви (баротсе) и към този период се отнася последният възход на цитаделата Зимбабве, преустроена и разширена по заповед на мамбо Чангамир. След това се появили нови завоеватели и Зимбабве бил изоставен…
Както и да се изменя за в бъдеще тази картина, допълвайки се и уточнявайки се от нови изследвания и разкопки, няма съмнение в едно: Зимбабве е забележителен паметник от миналото на Африка, създаден от африкански народи и нямащ прототипи.
ИФЕ И БЕНИН
Бронз и глина
Краят на миналия век е период на окончателната подялба на Африка между европейските държави. Бързайки, сблъсквайки се фронтално, замирайки на новите граници на империите при вида на топовете на конкурентите и развихряйки се във вестникарски статии в „благородно“ негодувание по адрес на съперниците и на онези „отвратителни“ обичаи, които царят в още независимите райони на Африка, държавите настоявали за незабавно спасяване на диваците и за привнасяне в Африка на благородната атмосфера на неделното църковно училище.
Една от последните придобивки на Великобритания била негърската държава Бенин, останки от могъщата някога горска империя. Безкръвна и бърза експедиция във вътрешността на страната хвърлила Бенин в подножието на британския трон под бурните приветствия на мисионери, журналисти и търговци. Записките на участниците в похода ставали бестселъри. Описанията на последните дни на Бенин приличали на страници от романите на ужасите и карали мирните жители да настръхват.
„… Приближавайки се към град Бенин, ние минахме покрай няколко човешки жертвоприношения, видяхме разпънати робини с разпрани на кръст кореми… нещастните жени умираха под горещото слънце. На земята се гърчеха роби със завързани на гърба ръце… когато нашите бели воини минаваха покрай тези ужаси, човек може да си представи какъв ефект оказваха те върху младите войници — някои изпитваха неукротим гняв, на други прилошаваше… Мъртъвци имаше дори в кралския двор. Изглеждаше, че всичко е натрупано с мъртви осакатени тела… Да не ми дава господ някога да видя пак такова зрелище. Непосредствено преди да се сблъскаме с тези ужаси, някакъв старец излезе иззад дървото. Той се прицели в нас с лък, предполагайки (както после ни обясниха), че е неуязвим. Въпреки това го застреляха…“ Така писал военният хирург на Бенинската наказателна експедиция.