Когато гледаш тази глава, толкова далечна от тържественото, рязко изкуство на Бенин, си спомняш, че царете на този град са дошли някога от Ифе, че според преданията първият леяр е бил изпратен на царя на Бенин Огуола в края на XIV век от царя на Ифе — свещения град на народа йоруба, че царствата на йоруба винаги са граничели с Бенин и че между Бенин и Ифе винаги са се запазвали най-тесни връзки.
По това време, когато бронзът на Бенин вече бил известен в цял свят и за него се пишели първите статии, в Европа още никой, с изключение на колониалните чиновници и офицери, не бил чувал за Ифе — едно от многобройните владения на Британската империя.
И ето няколко години след покоряването на Бенин се разнесла вестта за откриването на Атлантида.
Немският археолог Лео Фробениус провеждал разкопки в Западна Нигерия върху територията, заселена от йоруба. Разкопките продължили само две или три седмици, но за това време Фробениус успял да намери парчета от стъклени мъниста, керамика, тигли за топене на стъкло, други предмети и най-накрая бронзова глава, изработена толкова реалистично и строго, че Фробениус, запознат с условността и символиката на африканското изкуство, веднага разбрал — само извън пределите на Африка са могли да я изваят. Но къде?
През 1913 година Фробениус издал книгата „Гласът на Африка“, в която, както му се струвало, убедително доказал, че в Ифе е намерена древногръцка колония и тази колония, загубена и забравена от античните автори, е била Атлантида. Главата принадлежала на статуя на един от боговете на атлантите.
Така бил направен поредният опит да се лиши Африка от нейната култура. При това Фробениус, голям учен, не може да бъде причислен към съзнателните врагове на Черния континент. Той се оказал жертва на убежденията от онова време — за Африка е характерно само примитивното изкуство.
През последните години гледната точка на Фробениус тържествувала напълно. Наистина, както и в случая със Зимбабве, претендентите за авторство се сменяли. Те се оказвали финикийци, сабейци, етиопци, кушани и дори перси.
Обаче в последствие столицата на йоруба подарявала на изследователите все нови находки, които постепенно разрушавали стройната теория на Фробениус. Когато през 1939 година се работело върху мястото на отдавна разрушен дворец и свещена горичка, строителите намерили съкровище, което се състояло от тринадесет бронзови глави. Пристигналите археолози успели да открият още четири глави и портрет до кръста на управника на Ифе в церемониално облекло.
През 1947 година била създадена Нигерийската служба за старините и започнали планомерни разкопки на мястото на древната столица. С всяка година се увеличавал броят на находките, но най-голям успех очаквал изследователите през 1957 година — бронзови и теракотови скулптури, които разширили чувствително представата за изкуството на йоруба, тъй като сред находките се оказал портрет на управник в цял ръст, двоен портрет на цар и царица и освен това крайници на ритуални жезли, изобразяващи две глави на роби, свързани с връзчица.
По време на разкопките станало ясно, че главите на Ифе нямат отношение към атлантите — те били създадени тук, в Нигерия, и изобразяват съвсем конкретни хора. Сега било възможно да се говори за определени връзки между изкуството на Ифе и Бенин.
Но въпреки това си оставало тайна как, защо и кога скулпторите на Ифе са започнали да моделират реалистични, изразителни, ярки портрети в естествена големина, да ги отливат от бронз или да ги изработват от теракота? Изглеждало, че изкуството на Ифе тръгва от някаква висока точка, без да има източници, предшественици и учители.
Народът йоруба дошъл от изток не повече от преди хиляда години. Предшествуващата история на този народ практически е неизвестна и не може да се определи дали йоруба са донесли със себе си това изкуство, или са се научили на нещо от народите, които са живели по-рано тук.
Наистина през тридесетте години се появила надежда да се проследят някакви нишки в миналото. Тогава в Централна Нигерия, в селището Нок, били намерени случайно няколко малки теракотови глави. А през 1944 година английският археолог Фег, като разкопавал по тези места древните калаени рудници, намерил още няколко майсторски изработени портрета.
Древната култура на селището Нок е свързана с калаените и железни рудници. Тази култура се разпространява върху значителна територия. Някои предмети от културата на Нок датират от първото хилядолетие пр.н.е., други — от първите векове на новата ера.