Сходството на културите Нок и съвършената пластика на Ифе ни дава основание да се предполага, че йоруба, идвайки в този район, са намерили многобройно цивилизовано население, от което възприели много и след това го развили.
Скулптурите на Ифе се делят на две основни групи. По-известни и по-често репродуцирани са бронзовите глави на царе и царици, приличащи си, горди, моделирани точно и величествено. Понякога царете са увенчани с корони и на лицата им са нанесени тънки вертикални линии, които или имитират татуировка, или изобразяват тънки нишки с дребни мъниста, прикачени като воал към короните.
Втората група е теракотовата скулптура на Ифе. Тук художникът се чувствува къде по-свободно, резултатите са по-живи и разнообразни. Фробениус, като разглеждал първата от намерените глави в Ифе, тръгнал по пътя на външната аналогия. И никак не е чудно, че скулптурата на Ифе с трактовката на човешкото лице по нещо прилича на античната гръцка скулптура. Това говори само за родството на човешките стремежи и за приликата на начина на мислене на художниците от различните култури.
Фробениус бил смутен от майсторството на скулпторите, смутен от съвпадението на резултатите, родени на различни етапи на еволюцията. Йоруба създали своя Атлантида, която не потънала.
От всички континенти на Земята, изглежда, досега най-много тайни пази Африка. Тя вече е нарязана от автомобилни пътища, горите й са оредели и еколозите бият тревога: все по-малко остават пасища за слоновете и носорозите, гъсталаци за окапите и горилите. Но обширни области на Африка още не са докоснати от археолозите. Това особено се отнася до Северна Африка, в чиито пустини и планини е твърде възможно да се крият следи от неизвестни цивилизации. И дори в отдавна опознатите райони ще има немалко открития.
Свидетелство за това са успехите на съветските и полските археолози, работещи в Нубия по керванските и речни пътища, свързващи Египет с южните му съседи. Само в зоната на завиряване на Асуанския язовир за доста кратко време бяха открити стотици паметници.
Утрешният ден на Африка е ден на исторически открития.
ЧАСТ IV
ИНДИЯ И ШРИ ЛАНКА
КОЛОНАТА НА ЧАНДРАГУПТА
Пак пришълци
„В Делхи видях прекрасна желязна колона — пише Еренбург. — Построена е през пети век. Валели дъждове, пекло южното слънце, но ръждата не засегнала желязото. Няма да скрия — учудих се, не знаех, че древните индийци с такова съвършенство са познавали тайните на металургията…“ Понякога ни е свойствено да гледаме на древните от височината на научните знания и опита, натрупани през следващите столетия. Да, учудват ни пирамидите на майя и Великата китайска стена. „Чудо — казваме, — как са могли да го сътворят по онова време, когато не е имало булдозери и сметачни машини?“ Склонни сме да забравяме, че и пирамидите, и календарът, и стените не са се появили върху празно място, творците им са разполагали с опита на много поколения. Някои най-древни цивилизации са достигали учудващи висоти в различни области на знанията, но са загивали, без да съобщят тайните на потомците, защото потомци най-често не е имало — хуните или монголците не са се затруднявали с мисли за бъдещето на покорените от тях народи. Хората нерядко е трябвало да се връщат към първопричината на откритието и да започват всичко отначало.
Именно неверието във възможностите на древните цивилизации подпомага раждането на космически теории за произхода на земните чудеса. Появяват се доброжелателни марсианци или филантропи от околностите на Сириус. Желаейки да оставят следа на Земята, те одялват плочи в Баалбек, изчисляват календар за маите и позират на живописците на фрески в пустинята Сахара.
Не е отбягнала подобна съдба и желязната колона в покрайнините на Делхи. Тя не ръждясва, хиляда и петстотин години стои като нова. С железни колони, толкова древни, това не може да се случи. Поне да беше малка, а тя е седемметрова. И диаметърът й е почти половин метър. Няколко тона неръждаемо желязо.
От центъра на Делхи до колоната е половин час път. Отначало — нов, добре планиран град със светли вили, грамадни обществени сгради и залят от зеленината на парковете. Постепенно вилите се мяркат все по-рядко, смесени с бедни къщици, оградени от глинени стобори. Неочаквано отдясно се появява полето на летището, отрупано с разнообразни самолети. Къщите стават все повече и все по-бедни.