И ето, над дърветата и покривите виждаш Кутб-минар, който с размерите и формите си напомня съвременна телевизионна кула.
Като начало си заслужава да се изкачиш на върха на едно от най-високите минарета в света. Наистина не е много приятно, особено в горещ ден, да преодоляваш седемдесетметровата му височина, катерейки се по тясна стръмна спираловидна стълба. Навивките й стават все по-тесни и по-тесни, главата ти се върти и ти се струва, като в кошмар, че си попаднал в безкрайна тръба, от която няма изход. Но когато вече свикваш с тъжната мисъл, че няма да стигнеш до края, когато разбереш, че без помощта на духове не е било възможно да се построи — нали докато работниците се качвали на върха на минарето, денят свършвал и ставало време да слизат надолу, — неочаквано се озоваваш на горната площадка.
Вятърът се мъчи да те бутне долу, там, където в рижата лека мъгла се вижда отдалечената земя.
Гледаш надолу и осъзнаваш колко стара е тази страна — Индия. Купчинки бели и червеникави къщички, петна от дървета и до самия хоризонт — развалини от мъртви градове и крепости.
Долу, недалече от подножието на минарето, в двора на древен храм, е изправена черна кибритена клечка — така изглежда колоната от седемдесетметровата височина. Колоната е излята от прадедите на тези, които са въздигнали към небето Кутб-минар, построили са Тадж-Махал, от съвременниците на тези, които са изрисували пещерите на Аджанта и са изсекли в скалите храмовете на Елора… Действително, понякога е по-леко да се издигне грамаден храм, отколкото да се постигнат изплъзващите се тайни на металите, да се научи да се подчинява на властта ти огънят и желязото.
Наистина много е малка тази колона, когато я гледаш отвисоко. По-добре е да слезеш долу, да се запознаеш с нея отблизо, да я докоснеш.
На височината на човешка гръд тъмната повърхност на колоната ярко блести: поклонниците и туристите са я шлифовали с длани. Колоната е проста — едва стеснявайки се, тя се издига до непретенциозен капител. Изпъстрена е от редовете на два акуратни надписа. Кой е оставил спомен за себе си върху желязото? Кой е изрязал тези тънки букви?
— Преди деветстотин години в Делхи управлявал мъдрият цар Аианг Пал — казва Хасан, който се преструва, че знае всичко.
Хасан е облечен в контешко черно сако и бели дхоти. Запознахме се на върха на Кутб-минар, иска да бъде гостоприемен и още — да получи адресите на мои познати студенти, за да си разменят марки.
— Ананг Пал — повтаря Хасан внушително, за да разсее съмненията ми. — При него процъфтявали науките и изкуствата. Легендите гласят, че дори зверовете и птиците му се подчинявали. Обаче аз смятам, че това е преувеличено.
— Аз също мисля така.
— Ананг Пал заповядал да излеят колона от чисто желязо и да я сложат върху главата на закопана в земята грамадна змия. Сигурно змията е била каменна.
— Намерена ли е?
— Не, възможно е това също да е легенда. Та ето, отлели и поставили колоната. Но след много години един от потомците на царя бил обзет от съмнение и заповядал да се отмести колоната, за да види там ли е змията. Бил наказан за неверието си — династията рухнала.
— Значи колоната винаги е стояла тук?
— Не знам. Но ето надписа, по-малкия мога да го прочета, отбелязва името Ананг Пал и годините на управлението му. Във всеки случай в легендата, както често се случва, има зърно истина. Значи тя е на деветстотин години. Имате ли молив? Ще ви дам адреса си.
— А вторият надпис? — попитах. Не отричах зърното истина, скрито в легендите. Исках да получа максимум зърно. Този стремеж ме заведе в библиотеката и ме накара да прелистя няколко тома от Известията на Индийското археологическо дружество. Там намерих и факсимилето и превода на втория надпис.
Направен е от знаци, които са използувани в староиндийското царство на Туптите. В това учените не се съмняват. Значи се отнася към V век и мъдрият Хасан до известна степен е сбъркал.
Надписът е епитафия на цар Чандрагупта II, умрял през 413 година. Колоната, както се казва в текста, е издигната в чест на този цар в планината, наричаща се Кракът на Вишну, и е посветена на бог Вишну. Особеностите на азбуката, начертанията на буквите говорят, че колоната първоначално се е намирала в Аллах-абад, Източна Индия. Сега оставало само историците да намерят планината, наричана Кракът на Вишну.
И я намерили. Оказва се, че колоната някога се е намирала пред вишнуитски храм и е била украсена отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. В този район били намерени и други подобни колони, но те били каменни, а не железни. Цар Ананг Пал наистина съществувал. Той докарал колоната в Делхи, но нямал никакво отношение към-изработването й.