Колоната обаче не е уникална. Като нея не са се поддали на корозията и едни железни греди, дълги десет метра и с диаметър двадесет сантиметра, които били използувани при строителството на храма в Канарак (Конарак), за който ще стане дума по-нататък.
ХРАМЪТ В КАНАРАК
Черната пагода
Принцът бил красив, умен и весел. Боговете го наградили с всички таланти и достойнства. Бил роден браман и имал всички съответствуващи на браманското достойнство белези. Оженил се много сполучливо и нямало съмнение, че ще наследи короната на баща си.
Но в един нещастен ден принцът ранил слон. И никой не знае случайно или нарочно направил това, боговете не изяснили причините, и разгневеният Вишну, приел образа на Индра, наказал невнимателния принц с проказа. Щом се появили първите признаци на проказа върху лицето му, баща му го изгонил от двореца и стражата изблъскала нещастника извън чертите на града. Бил отхвърлен.
Много години се скитал принцът из страната и дори хората от най-низшите касти му обръщали гръб.
Веднъж на разсъмване принцът пристигнал на брега на океана. Легнал без сили върху пясъка и си затворил очите. Изведнъж през спуснатите си клепачи почувствувал ярка светлина — първият лъч на изгряващото слънце се изтръгнал иззад океана и осветил ивици от пясъка.
— Суря! — извикал тогава принцът с отчаяние. — Суря, боже на Слънцето, помогни ми! Ще построя тук храм, най-хубавият на света, който ще прилича на твоята колесница, и ти всяка сутрин, като в колесница, ще се изкачваш с него на небето! Помогни ми, излекувай ме и ми дай възможност да се върна в двореца!
Богът, който летял на блестящата си колесница над морето, се спрял и погледнал надолу. Малката фигурка върху широката пясъчна ивица се гърчела от болка и мъка и видът й натъжил и трогнал всемогъщия бог.
Освен това в онези древни времена в Индия дори боговете от голямо разстояние можели да отличат истинския принц от простолюдието, а не е изключено да са познавали и всички принцове. Сигурно отдавна никой не бил обещавал да построи на бога на Слънцето храм в такова удобно място и при това най-големият в света.
Суря махнал с ръка и принцът веднага почувствувал облекчение. Навел се над локвата, която била останала след прилива, и видял, че лицето му е чисто и няма следи от проказата. Принцът отишъл в близкото село и съобщил на рибарите, че не е никой друг, а бъдещият им властелин и рибарите, които понякога били не по-малко съобразителни от боговете, веднага му дали най-добрата кола и го закарали в столицата.
Бащата на принца се зарадвал много, като видял, че синът му е оздравял, и веднага потвърдил правата му върху престола. И не само ги потвърдил, но и скоро умрял. Принцът станал цар.
Той бил могъщ цар, покорил много народи, но нито за миг — нито в боевете, нито в радостите — не забравял за обещанието, което дал на бога на Слънцето.
Щом в съкровищницата му се събрало достатъчно злато, а в колибите около столицата — достатъчно роби, той извикал архитект и му заповядал да проектира грамаден храм, който едновременно би могъл да служи и за колесница на бог Суря. И без да дочака да бъдат завършени работните чертежи, царят събрал роби, художници и скулптори и заповядал на селяните да докарат много хиляди коли, натоварени с камъни, и строителството започнало.
Храмът-колесница с дванадесет колела, в която били впрегнати седем небесни коня, се строял на мястото, където някога лежал нещастният прокажен, край самия бряг на океана, а вълните по време на прилив трябвало да мият стъпалата на стълбището му. Богът на слънцето, сядайки в колесницата си, със задоволство отбелязвал всяка сутрин, че за изминалия ден стените са станали по-високи с още един ред камъни.
Растял храмът, растяло и царството на бившия принц. На царя му се налагало повечето от времето си да прекарва в боеве и походи, защото такава е съдбата на завоевателите — нито един от тях не е могъл да завоюва всичко, което е искал. Щом завоювал княжество или държава, веднага се оказвало, че зад него се намира още едно, по-богато и по-голямо, достойно да бъде включено в империята. На царя не му било до храма. А и как да намери време да посети строежа и да наругае ленивите десетници, ако остават броени дни до битка или тактическо отстъпление?
А през това време десетниците крадели, както се и полага на десетници. Старейшините на селата забравяли да докарат нови обози с камъни, скулпторите тихомълком се разотишли в съседните градове, където се строели по-малки храмове, а се плащало повече. А и самата строителна площадка не била най-хубавото място в Индия. Там било скучно — нито градове, нито села имало наоколо, само пясък и море. Нови роби царят също не изпращал: трябвали му за другаде — или крепост да се построи на далечна граница, или да се издигне летен дворец в далечните Хималайски планини. И веднъж Суря, прелетявайки с колесницата си над строежа, обърнал внимание, че работата е спряна и последните зидари връзват във вързопи простата си покъщнина.