Но не всичко било наред в индийското кралство. Акбар не бил щастлив. Нямал още и тридесет години, но десет от тях прекарал в походи, вече опознал и предателството, и вероломството, и ненавистта. Бил самотен, както може да бъде самотен човек, който не вярва дори и на най-близките си приятели, който току-що е победил собствения си брат, от когото е бил нападнат предателски.
Да си представим Акбар — младежа, който прекарал детството си в чужда страна, в чужд двор, презиран и гонен от принцовете с по-голям късмет. Да си представим Акбар, чието юношество изминало в самота в индийския дворец, където бил само пионка в придворните интриги на мюсюлманските велможи. Да си представим Акбар, който по своему обичал Индия, но не само Индия — родината на Тимуридите, един от който бил и той, но и Индия на император Ашока, на раджпутите и маратхите, където толкова често се чувствувал чужд, но не искал да бъде така.
Акбар обичал да си хапне добре и да се повесели, но по-голямата част от живота си прекарал в походи. Обичал добре да си поспи, но това рядко му се случвало, обичал поезията и науката, но бил неграмотен. Стараел се да намери смисъла на живота, опитвал се да създаде универсална религия, но не могъл да скъса с исляма.
Акбар живял в Агра, столицата на Моголите, но я ненавиждал. Тя прекалено му напомняла за четирите години почетен плен, била прекалено препълнена с всезнаещи молли и надути придворни. Не обичал Агра и заради това, че именно тук неотдавна умрели синовете му — близнаци.
А през същото време наблизо, в малко селце, живеел отшелник. Той обитавал скалите на края на селото, от време на време предсказвал дъжд или суша и се хранел от доброжелателната милостиня на селяните. Неизвестно защо на отшелника му хрумнало да разпростре предсказанията си и върху императора. И казал, заобиколен от селяни, че на императора скоро ще се роди син, който ще стане наследник на престола.
По-нататък всичко станало като в източна приказка. И не е чудно, защото източните приказки се подхранват именно от такива действителни истории. Акбар научил за предсказанието. Толкова му се искало да повярва, че незабавно закарал жена си в това село. Скоро се родило здраво момче. Отшелникът излязъл прав.
И тогава Акбар, в който ненавистта към Агра, съчетана с желанието да извърши невиждано чудо, се изляла като изблик на яростна енергия, решил веднага да построи нова столица. Още несъществуваща, я нарекли Фатехпурсикри.
Най-добрите архитекти на Индия и Персия строили столицата. Четиринадесет години строили Фатехпурсикри строго по план и затова тя по-скоро прилича на Ленинград или град Бразилия, отколкото на средновековните индийски градове. Не притежавала нито тесните улички, нито натрупаността на средновековния град. Всичко е разумно, всичко е подчинено на общата мисъл, всичко е рационално, рационално от гледна точка на Индия от XVI век.
Първото, което искал Акбар в новия град, бил просторът, просторът на военния лагер, имащ възможността да побере и армията със слоновете, и конете й. и разкошните процесии, и радостните тълпи. В града има много площади и на главния се извисява огромна джамия, построена специално за проницателния отшелник.
Градът никак не е скучен. И не само защото в него няма еднакви сгради. Фатехпурсикри, по-точно основните му сгради, построени от червен пясъчник с впръскан мрамор, е разположен на различни нива, за което са използувани частично изравнените хълмове. Главната улица на Фатехпурсикри, от двете страни на която са наредени сградите, не е права, а леко извита. Всичко това прави града живописен и красив. Фатехпурсикри се издига над равнината и се вижда отдалече.
Интересно е как строителите са разрешили проблема за водоснабдяването на града, който се намирал на възвишение сред безводна равнина. Наблизо било изкопано изкуствено езеро, откъдето водата се подавала във верига от резервоари и след това се разнасяла из града по мрежа от канали и канавки. В града имало и подземни язовири. Столицата на Акбар за няколко години се превърнала в един от най-зелените градове на Северна Индия — дърветата растат много бързо в тропиците.
… Влизате в града през Високата порта, която също се наричала и Порта на победата. Тя се издига на шестдесет метра над земята. От двете й страни започват ниски стени със зъбери. Озовавате се на голям площад. Той е ограден от галерия, дълга половин километър. Галерията се прекъсва от входа в голямата джамия, до която се намира гробът на прославения отшелник.