Можеш да се скиташ с часове, да откриваш все нови и нови сгради, да преминаваш от галерия в галерия, да се катериш по стените, да влизаш в леките беседки, да пресичаш изоставените площадки, широките улици и да надникваш в конюшните, в преградите за слонове, в килерите. Почти всичко се е запазило изумително добре в сухия въздух. Само дърво и метал няма да намериш във Фатехпурсикри; четиристотин години, откакто градът е изоставен, наоколо са живели бедни хора, дървото и металът са много необходими в стопанството на селянина.
Градът е празен и мъртъв. Понякога преди обяд на централния площад се появява група туристи. Но площадът е приспособен за голямо количество хора — туристите се губят в просторите му. След това туристите се разпръскват по улиците на града и той си остава толкова тих и празен, колкото и вечерта, когато последният турист напуска стените му.
Човекът, който е планирал града, участвувал в строителството му и го е ръководил, бил млад и енергичен. И ти се струва, че Фатехпурсикри е запазил духа на Акбар. Градът е светъл, просторен и здрав. В него учудващо са се слели персийските и индийски мотиви. Нали Акбар бил възпитан в Персия, оттам извикал и много архитекти. Но индийски майстори строили града. Още не се бил оформил напълно този стил на Моголска Индия, който ще намери пълната си изява при потомците на Акбар в разкошни постройки, величествени и леки.
Някои сгради заслужават да се надникне вътре в тях. Те са свързани, както и целият град, с младостта на Акбар, с времето на съмнения и обърканост на чувствата.
Залата за приемите се намира на един от площадите, оградени от галерията. Според фасадата изглежда двуетажна и по ъглите на покрива е украсена с четири беседки, но в същност е само на един етаж. В средата на залата се намира странна, невиждана колона, която не достига до тавана. Капителът, който я увенчава, прилича на долната половина на гъба-пумпалка или на широка чаша. Капителът е по-голям от колоната и без съмнение също е измислен от индийски архитект. От капитела към четирите ъгли на сградата водят висящи галерии-мостчета. Казват, че по време на аудиенция младият император седял върху капитела, министрите му се разполагали на мостчетата, а всички други седели долу, на пода. Може би това е било продиктувано от съображения за безопасност, може би от каприза на Акбар, но във всеки случай подобна тронна зала, в която тронът да стои над главите на придворните, няма никъде другаде по света.
На съседния площад се намира изящният дом на Бирбал с два купола — той бил беден скитник, певец-индус, и за ума и съобразителността му младият император го обикнал и го направил свой приближен. Обаче мъдрият и весел Бирбал бил лош пълководец, а по времето на Акбар всеки министър трябвало да може да печели битки. Бирбал загубил битка на север и самият той загинал.
В столицата имало и Дом на дискусиите. Акбар искал да знае в кой бог да вярва; за да намери истината — рядко желание за източен монарх, — той, мюсюлманинът, привиква във Фатехпурсикри представители на основните религии в известния му свят и ги кара да водят дискусии, в които взима живо участие. В тази зала са спорили и двама отци-йезуити и казват, че не им е било леко. Теолозите на източните религии често били по-силни в аргументите си, а йезуитите не могли да повикат на помощ оръдията на приятелите християни. С армията на Акбар не би посмял да си премери силите нито един европейски крал.
Тази къща сега я няма. Била разрушена по заповед на самия Акбар, когато разбрал, че истина няма нито при християните, нито при индусите, нито при мюсюлманите, нито при джайнистите27, нито при будистите. Това не значи, че разочарованият император се отказал изобщо от религията — формално си оставал мюсюлманин и посещавал джамията повечето от политически, отколкото от други подбуди. Той се поддал на съветите на приятеля си — мъдреца Абдул Фазъл, който създал „Божествената вяра“. В нея на Акбар се предоставяла ролята на „Върховен настойник“. „Божествената вяра“ съчетавала елементи на всички известни в Индия религии и трябвало да спомогне за обединяването на страната. Акбар я приел, но също по политически съображения. По-нататъшната съдба на вярата и на основателя й била печална. Наследникът на Акбар, Джахангир, подчинявайки се на исканията на моллите, след качването си на престола най-напред отсякъл главата на мъдреца и забранил „Божествената вяра“.
27
Джайнизъм — религия в Индия, която се смята почти като разклонение на индуизма. Неин основоположник е Махавира, съвременник на Буда. Една от главните й догми е, че истината е относителна и зависи от индивидуалния подход. Особено силно подчертава аскетичния аспект на живота и мисълта. Утвърждава кастовата система и това за условията на Индия, я прави по-устойчива от будизма. Съществува и сега. — Бел.ред.