Изчезнал Домът на дискусиите. Изчезнала и библиотеката. Може би се е намирала в една от оцелелите къщи? Императорската библиотека била сред най-големите в средновековния свят. По времето на Акбар наброявала повече от двадесет хиляди тома, много от които били преписани и илюстрирани специално за младия император. Самият той не можел да чете и четци до късна нощ, сменявайки се, напевно разчитали везмото на мъдрите редове.
Свечерява се. Ние се връщаме. Отново минаваме по площади, застлани с грамадни, точно пасвани каменни плочи. Ето малките дворци на императриците. Веднага можеш да различиш дворците на индуските от дворците на мюсюлманките. Акбар разрешавал на жените си да си строят дворци по свой вкус…
Празнотата на града тревожи. Иска ти се да го населиш с хора, да го възвърнеш към живот, да видиш войници, поети, чиновници, зидари. Мъжката мода от времето на Акбар обединявала индийските дхоти или мюсюлманските шалвари с късички широки полички или дълъг до коленете камизол. На кръста меч, на главата — най-често тюрбан. Жените с фереджета били мюсюлманки, с открити лица — индуски. Полуголи слуги, търговци и навсякъде хора, хора…
Но така било за кратко време. Четиринадесет години се строила столицата и за една година била изоставена. Казват, че пресъхнали резервоарите с водата. Едва ли е истина. Акбар разполагал с най-добрите инженери. Нищо не им струвало да продължат каналите, да сложат допълнителни колела за качване на водата. Просто император Акбар възмъжал. Свършил се периодът на обърканост и търсене. Вече по-малко го интересуват старите приятели, намерени в този град и тук изгубени. Акбар е вече над четиридесетте. Завоювал е почти цяла Индия и никой не ще посмее да посегне върху властта му. Синовете, които ще наследят престола, растат. Те дори са прекалено много — как да не започне кървава борба след смъртта на императора за престола. Забравени са и обидите на младини. Сега никой не ще смее да унищожи Великия Могол…
И градът умрял.
ТАДЖ-МАХАЛ
Бялата половина на чудото
До затворническия прозорец стоял Великият Могол Шах-Джахан, владетелят на Индия, чието величие било безгранично, името му хвърляло в трепет, а погледът му бил по-страшен от мълния.
До затворническия прозорец стоял болен, немощен старец, в живота на когото били останали две радости: чорбата — нея ще я донесат привечер, и тесният прозорец-бойница в каменната стена.
Прозорецът не побирал нито рижите прашни долини, нито тъмните храсти на манговите дървета пред храмовете, нито глинените кубчета на селските къщи. В тежката каменна рамка на прозореца се е вместил само лекият, бял като облак Мумтаз-Махал, мавзолеят на отдавна умрялата жена на Шах-Джахан.
Преди шест години Шах-Джахан, внук на Акбар и продължител на политиката му, се разболял тежко. Изникнал въпросът, кой от синовете му ще заеме престола? По-големият син, Дара-Шикох, бил съмишленик на баща си, дядо си и прадядо си. Искал единството на страната, мир с индусите, съюз с раджпутските и маратхските раджи. Мюсюлманските молли и велможи, раздразнени от либерализма и търпението на двора на Великия Могол към различните вери, като стена стоели зад Аурангзеб, третия син, мюсюлмански фанатик, жесток и мрачен. Аурангзеб победил брат си и влязъл с войските си в Агра. Тук разбрал, че баща му е оздравял и не мисли да освобождава трона.
Колко ще живее още баща му? Ще дочака ли Аурангзеб смъртта му? Властта, веднъж попаднала в ръцете ти, трудно се дава доброволно, Аурангзеб заповядал да арестуват баща му и да го заточат в крепостта. Шах-Джахан попаднал в затвора. Била 1659 година…
— Кой е за Агра? Кой е за Агра? Вие за Агра ли сте?
Шофьорите сикхи клатят тюрбани, стоейки пред извехтелите фордове и шевролети.
Аз съм за Агра. Трябва да видя мавзолея Мумтаз-Махал, по-известен с името Тадж-Махал. Едва ли някой си спомня за печалната съдба на Шах-Джахан и жестокия му син Аурангзеб, но едва ли има някой, който да не е чувал за Тадж-Махал. Рисуван е от художници при светлината на слънцето и при светлината на луната, фотографиран е отдалеч и отблизо, изучаван е, измерван е, описван е. Тадж-Махал до такава степен се е превърнал в символ на красота, изящество и съвършенство, че без да искаш, започваш да се отнасяш с някакво недоверие към него.
От Делхи до Тадж-Махал, който се намира в град Агра, бившата столица на Великите Моголи, има двеста километра. Изгребах от джоба си рупиите. Стигаха. Шофьорът се огледа в огледалцето и си поправи чалмата. Бавно се измъкна на асфалта и зави към Арката на независимостта.