— Мислех си — заговори Рейс — ако това наистина е самолетът на Амелия Еърхарт, не трябва ли да повикаме експерти — археолози или специалисти по съхраняването на старини?
— Чуй какво ще ти кажа — отвърна Мърсър, докато разрошваше с пръсти косата си. — Искаме само сандъка в носовия товарен отсек на самолета. Вземем ли го, интересът ни приключва. Откарваш ни до Сува, за да се приберем у дома, а после може да се върнеш с цял екип и да кажеш, че ти си намерил самолета с помощта на някакъв американски приятел.
Рейс не беше сигурен, че го е чул правилно.
— Приятел? Какво искаш да кажеш с това — приятел?
— Казва се Джейсън Рътланд. Той е ученият от НАСА, открил мястото на катастрофата. Обещах му част от славата. Двамата може да измислите някаква история за това как сте си сътрудничели в търсенето от известно време, и готово — ще станете прочути като Боб Болард, човека, дето намери „Титаник“.
— А вие двамата не искате ли да участвате в подялбата?
— Аз със сигурност не — отвърна Мърсър. — Бук?
Сайкс помисли за секунда и поклати глава.
— Последното, което ми трябва, е да ме гонят някакви побъркани авиаторни фенове и да ми искат автограф. Пасувам.
— Ето, Рори. Това ще даде тласък на бизнеса ти. Ако искаш да си наистина изобретателен, можеш да продадеш правата за откриването на самолета. Сигурно си имаш някой неприлично богат клиент, който с радост ще участва.
— Мога да назова поне неколцина — отвърна замислено Рейс.
— Обзалагам се, че всеки от тях би се разделил със солидна сума, за да присъства, когато най-сетне намерят Амелия Еърхарт.
— Трябва да помисля за това.
Мърсър вече виждаше как се завъртат колелцата в главата на австралиеца и си представи, че идната година из тези води ще се навърта „Сува Сърпрайз 2“, в сравнение с която тази яхта ще изглежда като съборетина.
Докато Мърсър и Букър плакнеха екипировката с прясна вода, Рори ги откара по-близо до брега. Спуснаха котва достатъчно далече, за да не ги безпокоят комарите, и достатъчно близо, за да се наслаждават на шума на прибоя, и Рори свари скариди с бира. След като се нахраниха, отвориха бутилка френски коняк. Пиха малко, тъй като двамата приятели смятаха да се гмурнат още на сутринта, а технически погледнато Рори беше на служба, но затова пък бяха в приповдигнато настроение и обсъдиха мистичната привлекателност на най-прочутата американска авиаторка. Накрая се съгласиха за едно — Еърхарт нямаше да е толкова известна, ако беше завършила околосветския си полет. Смъртта ѝ по време на опита я бе превърнала в мъченица и героиня, докато ако беше оцеляла, просто щеше да влезе в статистиката. Мърсър постави точка на разговора, като ги попита коя е била първата жена пилот, успяла да обиколи със самолет планетата. Въпросът му предизвика мълчание.
24.
Мърсър и Букър се гмурнаха пак в седем на следващата сутрин. Отне им само няколко минути да завържат въжето за потъналата лодка и да заемат позиция, докато Рори прави опит да я изтегли настрани. Бяха се уговорили за сигнална система с помощта на цветни балони, които водолазите надуваха с въздушните си регулатори. Когато бяха готови, щяха да пуснат бял балон да изплува на повърхността. Жълт балон щеше да означава, че искат пауза от пет минути преди опита за повторно придвижване на лодката. А ако повече от два балона изплуваха едновременно на повърхността, капитанът на яхтата трябваше да преустанови всякакви опити. Това щеше да потвърди, че маневрата е успешна или че има сериозен проблем и се налага да преосмислят стратегията си.
Сайкс напълни белия балон от регулатора и го завърза с ловки движения, на които дебелите му пръсти изобщо не изглеждаха способни. Балонът изплува към повърхността като медуза и секунди след това чуха и почувстваха, че двигателите на „Сува Сърпрайз“ набират сила.
Рейс действаше предпазливо с дросела. Вече знаеше каква посока да държи, останалото бе въпрос само на финес и мощност на двигателя. Яхтата се наклони напред за кратко, когато въжето се изопна. Още малко натиск върху дросела и той видя, че кърмата започва да потъва, докато конете на двигателя се бореха с половинвековното срастване на лодката с дъното. Рори не сваляше обезпокоен поглед от кърмовата рама. Устройството не беше предназначено за такива натоварвания, но той се беше постарал да завърже въжето така, че да разпредели натиска равномерно.
Премести дросела още малко. Първият напън на двигателя само бе изпънал въжето. Сега вече машината наистина се бореше с потъналата лодка. Яхтата започна да се люшка настрани. Рейс проверяваше непрестанно компаса, за да е сигурен, че не се отклонява от определената посока, защото това можеше да създаде проблеми долу.