Мърсър и Сайкс се бяха отдръпнали встрани от клисурата, докато яхтата мереше сили с товара на дъното. Водата е по-плътна от въздуха и нямаше опасност, ако се скъса, въжето да ги помете, ала все пак решиха да са предпазливи. И двамата надничаха през ръба на клисурата, за да се уверят, че „Сува Сърпрайз“ тегли в правилната посока. Въжето бе изопнато като тетива.
Внезапно лодката се отдели от дъното и започна да се влачи безшумно по песъчливата повърхност, като от време на време подскачаше на няколко сантиметра над нея. Сайкс остави Рейс да я изтегли достатъчно встрани от интересуващия ги район преди да пусне двата балона, които вече бе надул. Мърсър би се подвоумил кога да го направи, ала Бук си знаеше работата.
Старата метална лодка вече бе на двайсетина крачки от първоначалната си позиция. Мътилката във водата започна да се уталожва като дим, разсейващ се над огън, но трябваше да мине почти цяла минута преди водните течения да я отнесат напълно и двамата да видят полегналата на дъното лодка, този път в правилната позиция с борда нагоре. Беше ръждясала и очукана и очевидно бе прекарала не едно и две премеждия през живота си, но по някакъв начин запазваше достойнството си дори на океанското дъно.
След първоначалния оглед изгубиха интерес към нея. Вниманието им бе насочено към това, което лодката тъй успешно бе прикривала през изминалите години.
Приближиха се бавно. Очертанията на лодката се виждаха ясно върху дъното, като място с чист пясък, заобиколено от натрошени камъни. А в средата на това по-светло петно изпъкваше алуминиевото крило. Освен няколко драскотини от допира на лодката с алуминия изглеждаше почти непокътнато.
Докато го гледаше, Мърсър усети, че в гърлото му е заседнала буца. Обикновено не беше толкова сантиментален, но сега не можеше да не помисли за значението на този момент. Току-що бяха разкрили една от най-устойчивите загадки на двайсети век и бяха открили местонахождението на две храбри души.
Бук не изпитваше подобно благоговение: завъртя се над крилото, за да се ориентира за посоката, в която е разположен фюзелажът, и почна да разчиства камъните там.
Мърсър вдигна глава и изведнъж видя, че последните им действия са нарушили крехкото равновесие на надвисналата скала, която сега изглеждаше още по-наклонена. Първият му порив бе да извика на Бук, но той се сети, че това няма да свърши работа във водата. Ето защо се стрелна напред, като риташе яростно с крака, блъсна се в своя приятел и двамата отлетяха встрани точно когато канарата над тях поддаде. Свлече се в лавина от разпукващи се камъни, които оставяха зад себе си потоци тиня, създавайки ужасяваща картина на разрушение. Дори под водата звукът от падащите камъни бе осезаем. Лавината се стовари върху крилото с достатъчна сила, за да отчупи няколко едри корала, използвали фюзелажа като фундамент за колонията си.
Тонове камънак и отломки се свлякоха под гробницата на фюзелажа, изчезнаха в новообразувалата се дупка и изведнъж крилото не бе единствената част от самолета, която можеха да видят. Беше се разкрил целият самолет — от носа до опашката. Самото крило не бе прикрепено за корпуса, а вероятно се бе откъснало при сблъсъка с водата. Огромният двигател си беше на мястото, ала двата пропелера бяха изгубени при катастрофата. Виждаха ясно прозорците на кабината, но не и през тях, тъй като бяха обрасли отвътре с водорасли.
Но най-важното бе, че вече разполагаха с достъп до предния товарен отсек. Изчакаха няколко минути да се уталожи тинята и водата да се изчисти достатъчно, за да могат да работят.
Електрата на Амелия Еърхарт изглеждаше в много по-добро състояние от лодката, която я бе прикривала толкова много години. Откършеното крило бе единственият видим признак за повреди. Фюзелажът, или поне тази част, която можеха да видят, беше почти непокътнат. Нито едно от прозорчетата на кабината не бе счупено, на трийсетина крачки по-нататък от стената на каньона стърчеше вертикалният стабилизатор.
Бук се опита да надзърне в кабината от няколко различни ъгъла, но не различаваше нищо в светлината на прожектора.
Мърсър се завъртя откъм носа и дръпна дръжката на товарното отделение. Нито дръжката, нито капакът поддаваха. Бук се приближи и също започна да я тегли. Мърсър не искаше да прилага повече сила или да разбива капака, но изглежда, нямаха друг избор.
И тогава, без никакво предупреждение, капакът внезапно се повдигна и отхвърли двамата водолази назад. Бук пръв възстанови равновесие и помогна на Мърсър да се стабилизира. Върнаха се при носа на самолета и Бук освети с прожектора си вътрешността на отделението.