Един от страничните люкове бе отворен и от мрака проблесна трепкащият пламък на автоматично оръжие. Въпреки скоростта и неудобната позиция за водене на стрелба половината куршуми от трийсетпатронния пълнител улучиха „Сува Сърпрайз“. При всяко попадение се чуваше звук на трошащо се фибростъкло, придружено от фонтан трески и късчета метален обков. Самолетът веднага пое в остър завой, стръмен почти колкото имелман, за да се върне за нов заход.
Мърсър разбра, че Рейс е оцелял, защото двигателите внезапно се пробудиха с пълната си мощ.
Букър се върна с нещо, увито в плажна кърпа.
— План Б — извика му Мърсър. — Както говорихме.
— Как ни е открил тоя копелдак?
— Няма значение точно сега.
Букър остави мистериозния си вързоп на шезлонга и помогна на Мърсър да спусне зодиака. Яхтата се носеше с пълна мощност и вятърът, който свистеше на палубата, имаше сила като при буря, но все пак успяха да спуснат и закрепят торбата с кристалите за халката за гребла на лодката.
— Поставили са наблюдател на острова — каза Мърсър, докато работеха. — И веднага щом са ни видели да вадим торбата от водата и да празнуваме като групичка идиоти, са решили да нападнат.
— Мърсър довърши тройния възел. — Постарай се Рейс да се измъкне невредим. Това не е неговата война.
„Каталината“ довърши завоя и се стрелна назад за поредната стремителна атака. Нямаха достатъчно време, за да се прикрият, затова се хвърлиха на палубата, докато самолетът прелиташе над главите им. Този път стрелецът не откри огън, а вместо това хвърли нещо през вратата. Нещото тупна на палубата на сантиметри от главата на Букър и се пръсна, обсипвайки го със стъкла.
Мърсър вдигна глава, за да види какво е. Беше стъклен буркан, в който бе поставена ръчна граната, и сега тя бе изхвърчала навън. Стар номер от времето на войната във Виетнам, прилаган от екипажите на вертолетите, та гранатите да не избухнат преди да са се ударили в земята. Мърсър се хвърли напред, сграбчи лимонката и я запокити през борда. Тя избухна след две секунди — вдигна гейзер, сякаш бяха хвърлили дълбочинна бомба.
— Знаеш какво да правиш — каза Мърсър и се приготви.
Букър кимна, пъхна нещо в ръката му и се покатери на мостика, докато самолетът описваше широк кръг, за да се върне за поредната атака. Бук остави вързопа на пода и избута Рори с рамо настрани.
— Извинявай, капитане.
Дръпна дросела и се обърна да провери дали Мърсър е хвърлил надуваемата лодка през борда. Веднага щом се увери, че е скочил след нея, ускори и лодката бързо остана далече зад тях.
Едва сега Сайкс започна да обръща яхтата в привидно отчаян опит да се добере до острова и илюзорната безопасност на градчето Колотай.
— Какво става, по дяволите? — извика Рейс.
— Изглежда, примамката ни не се получи.
— И какво има във вързопа?
Сайкс се наведе и го вдигна. Отвътре се подаде зловещо на вид съоръжение, което изглеждаше като кръстоска между обущарски гвоздозабивен пистолет и лазер-бластер от научнофантастичен филм.
— Леле! — възкликна Рейс. Какво е това чудо?
— Нарича се „Вектор“ и е направено в оръжейните заводи „Крис“. Изстрелва бронебойни патрони 45-и калибър. Макар да е полуавтоматично, може да осигурява прикриващ огън колкото добра картечница.
Механизмът и пълнителят на оръжието бяха разположени зад спусъка, за да запазят компактността му и същевременно да осигурят на цевта достатъчно точност. Смяташе се за един от най-добрите автомати за близка огнева поддръжка и Сайкс го бе избрал за тази мисия именно заради невероятната му компактност.
Бяха успели да вкарат оръжието в страната, като го поставиха, заедно с резервните муниции, в метална чанта, разработена за американските специални части именно за тази цел. Тези чанти бяха снабдени със специална заглушаваща система, която можеше да заблуди и най-модерните рентгенови машини. Бук бе успял да набави чантата, но не и специалните контейнери, които използваха агентите, и затова се наложи да импровизира. Беше увил чантата с дълга почти миля тънка медна жица. Старият скенер на летището в Нади нямаше никакъв шанс срещу нея. През целия първи ден от пристигането им в Сува Бук бе останал в каютата именно за да размотае жицата и да извади оръжието. Телта можеха да използват отново за изолация, когато открият камъните.