Самолетът вече се бе изравнил за поредната атака срещу тях и Рейс го погледна изплашено и извика:
— Гръмни го тоя проклет хидроплан!
— Загуба на муниции — отвърна спокойно Сайкс. — Едва ли ще го уцеля, нито пък ще успея да забавя атаката му. Повярвай ми. С Мърсър имаме друг план.
Букър погледна през рамо и видя, че Мърсър е пришпорил надуваемата лодка към брега на Алофи. Все още беше само на миля от тях, но разстоянието се увеличаваше с всяка секунда.
Букър нареди на Рейс да слезе долу, но австралиецът отказа. Хидропланът се стрелна край десния борд — носеше се с едва няколко мили в час над скоростта, под която би рухнал във водата. Вратата на стрелеца бе отворена и автоматът избълва наново оловния си дъжд, по-продължителен отпреди. Този път стрелецът се бе съсредоточил върху кърмата с надеждата да повреди някоя от машините или да предизвика пожар. Комбинацията от ритмични гърмежи и рева на двигателя създаваше адска какофония, която изпълваше въздуха и утихна едва когато самолетът ги подмина. Бук овладя желанието си да вдигне автомата и да отвърне на огъня. При толкова ниска скорост би могъл да прати няколко добре премерени изстрела, но това само щеше да принуди хидроплана да увеличи дистанцията и да ги обстрелва от разстояние.
Четвъртото прелитане бе за поредната бомбардировка и този път не можеха да направят нищо, тъй като стъкленият буркан удари предното стъкло и го счупи. За миг изглеждаше, че гранатата ще прехвърли борда и ще падне в морето, но точно тогава една по-висока вълна наклони яхтата достатъчно, та бурканът да се удари в него и да тупне на задната палуба.
Когато чу тътена на експлозията над неистовото бръмчене на извънбордовия мотор, Мърсър бе на миля и половина и изстискваше от малкия двигател всичко, на което той бе способен. Обърна се и видя, че над водата се стеле черен дим, а от кърмата на яхтата е бликнал огнен стълб. Изруга. Това не беше в плана им. Нападателите би трябвало да предположат, че камъните са при човека в лодката, а не на борда на яхтата. С Бук бяха очаквали, че наблюдателят на острова ще забележи лодката и ще предаде за нея на шефовете си, но не и последствието от това.
И тогава той изведнъж си спомни, че хората срещу него са безскрупулни до краен предел. Не бяха пожалили Шърман Смитсън от състрадателност. Беше останал жив, за да може да предаде информацията. При никакви други обстоятелства тези типове не биха оставили свидетели, невинни или други.
Мърсър продължи да се носи към остров Алофи, но не сваляше поглед от хидроплана, който отново описа кръг, като хищник, очакващ жертвата му да издъхне. Не можеше да повярва, че това се случва. Бук трябваше да се измъкне заедно с Рейс, а не да поеме цялата тежест на атаката.
Шейсет секунди след първата експлозия втора мощна детонация отекна над океанските вълни. Дизеловите двигатели на „Сува Сърпрайз“ изпуснаха червеникавожълти огнени езици и само след секунди морето се покри с отломки — парчета от фибростъкло, дърво и пластмаса, които доскоро бяха част от красивата рибарска яхта. И да бе останал някой на борда жив, вероятно бе изпепелен в тази гигантска огнена топка.
Все още незадоволил стремежа си към убийство и разрушение, хидропланът описа нов кръг и полетя над водата към Мърсър. Двигателите му бучаха с неистовата сила на спускащ се от небето бомбардировач. Сега вече не беше лешояд, а зловеща граблива птица.
25.
Беше краят на първия ден от научната конференция и Джейсън Рътланд бе изтощен — а все още трябваше да се преоблече за вечеря, която би предпочел да избегне. Прибра се в стаята, хвърли куфарчето на леглото и сложи сакото на облегалката на стола. Стаята бе като десетки подобни, в които бе преспивал в различни градове, посещавайки десетки подобни симпозиуми. Когато преди цяла вечност се сдоби с научна степен, той харесваше тези занимания — пътуването, новите места, — но след дванайсетгодишна кариера вече му се струваха досадни и изнурителни и което беше още по-лошо — безсмислени.
Включи дистанционното и стаята се изпълни с музика, а на екрана започнаха да се редят съобщения за развлеченията, които хотелът предлагаше този ден. Наложи се да превключи осем рекламни канала, докато най-сетне се добере до телевизионна програма. Бяха местните новини и отново се говореше за глобалното затопляне. Той намали звука и реши да затвори очи за петнайсет минути.
Беше се излегнал в леглото, загледан в кремавия таван на стаята. Не спираше да мисли за странния кристал, който му бе донесъл Мърсър, и за невероятните му електропроводими свойства. Чудеше се дали Мърсър е постигнал успех въз основа на изчисленията, които бе направил.