— А в най-лошия?
— Джейсън не е сигурен — нищо такова не се е случвало досега. Полето може да рухне напълно и да остави планетата беззащитна пред огромни дози слънчева и космическа радиация. За кратко време Земята ще се превърне в безжизнена пустиня.
В другия край на линията се възцари мълчание.
— Сигурен ли си?
— Готов съм да заложа репутацията си и нашето приятелство върху факта, че става дума за нещо от жизнено значение. Айра, затова ти се обаждам. Трябва ми човек, който да ми помогне да ги спрем, без да минаваме по бюрократични канали. Ако Джейсън е прав, те ще пратят голямо количество енергия през кристалите и ще се опитат да нанесат геоинженерни корекции в планетарните магнитни полета. Една малка грешка и всички сме мъртви. Това трябва да бъде спряно преди да е започнало.
— От какво имаш нужда? — попита Айра. — Приятелят ти каза, че най-вероятно ще действат от борда на кораб.
— Да, специален кораб, какъвто могат да построят само руснаците. Има огромни антени за проследяване на обекти в космоса. Джейсън смята, че могат да ги използват, за да насочват лъчева радиация нагоре.
— И къде е този кораб сега?
— С Букър поставихме проследяващо устройство на борда на техния хидроплан, същия, където са и камъните. Смятаме, че ще отиде при кораба до няколко часа. Ще ти пратя координатите, за да може да ми върнеш тяхното джипиес местоположение. Джейсън предполага, че ще е някъде близо до екватора, за да може да се въздейства и върху северното, и върху южното полукълбо. Тези типове са истински екотерористи… това, което ми се ще най-много, е една ракета „Томахок“ да им потопи кораба, ала тъй като е с атомни двигатели, няма как да стане.
— Радиоактивен взрив в океана заради атака на флота… не. Определено няма да стане. Освен това вече не мога да ти намеря ракети — дори да използвам всичките си връзки. Бих могъл да ви осигуря известна помощ, разбира се, но не и оръжия и войници.
— Айра, ще приема всичко, което ми предложиш. Джейсън се рови за повече информация за онзи кораб — казва се „Академик Николай Жуковски“. Веднага щом получим чертежите му, с Бук ще измислим някакъв план и ще се свържем с теб.
— Добре. Ще съм готов.
След двайсет часа, верен на думата си, Айра Ласко бе задействал истинска верига от познати и приятели и Мърсър и Бук се озоваха в задния товарен отсек на един V-22 „Оспри“, самолет на морската пехота, на борда на свръхмодерния самолетоносач „Америка“, гордост на щатския флот. Осприто бе хитроумно замислен хибрид между вертолет и самолет. Можеше да излита и каца вертикално, а после роторите му се завъртаха до хоризонтална позиция и се превръщаха в мощни пропелери, с които самолетът развиваше до 350 мили в час на височина пет километра.
Освен оператора на багажното, младеж със свръхголям шлем, заради който приличаше на момче, играещо си на войници, бяха сами в помещение, предназначено за двайсетина десантчици с пълно бойно снаряжение. Двигателите ревяха оглушително, перките блъскаха въздуха над кабината с неистова ярост.
През малкото прозорче до седалката Мърсър виждаше навигационните светлини на самолетоносача и два издължени и елегантни изтребителя Ф-35. Също като осприто тези свръхзвукови самолети можеха да кацат и да излитат като вертолети.
Малко след това корабът и самолетите изчезнаха от погледа му. Още известно време двигателите ревяха на пълна мощност, после, когато роторите се завъртяха, започнаха да утихват. Изгубиха малко височина, но пък набраха скорост и след секунди вече летяха хоризонтално, с намалена мощност на турбините.
— За първи път ли летиш на такъв звяр? — извика Бук, та Мърсър да го чуе.
Мърсър се ухили като хлапе. Нямаше нужда от думи.
От Фиджи, където бяха оставили Рори с обещание да му сътрудничат за застраховката, отлетяха за Тарауа. Там ги чакаше вертолет „Сий Кинг“, за да ги откара на „Америка“. Бойният кораб току-що бе излязъл от една от базите в приятелска страна на път за Индонезия, където натоварените на борда хиляда морски пехотинци щяха да участват в съвместни маневри с тамошните части.
По примера на Бук Мърсър се опитваше да поспи при всяка удала му се възможност, ала все още не можеше да се похвали, че си е отпочинал. Все пак сега, когато бяха в последната част на пътуването им, се чувстваше готов за действие.